Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Но Марк и аз бяхме верни на думата си. Той имаше една… една мечта… не се смей… че животът трябва да бъде изпълнен със смисъл. И точно това помага на хората да успеят — не каквото правят, а как го правят, как се отнасят към работата си. Не говорим само за финансовото благополучие. Не, това беше Марк Дуър, значи представи си Пълноценния живот, Върховната цел, Грандиозната перспектива. И два-три пъти в годината, не помня точно, някой от двама ни се замисляше отново и се оттегляхме от света, отивахме за риба или нещо подобно — за да потвърдим обещанието, да се върнем към Значимото…
Мелъни го слушаше омаяна.
— Всеки би трябвало да прави същото.
— Права си. Беше велико. И помагаше.
— А после?
Уес въздъхна пресекливо.
— Ами, преди три години, тъкмо след като и по-малките ни деца се преместиха да живеят самостоятелно, крадец нахълтал в дома на Марк, изнасилил жена му и я заклал.
Ръката на Мелъни се вцепени, преди да поднесе бутилката към зяпналата й уста.
— Четири месеца по-късно обвиниха Марк за убийството.
Недокосната, бутилката слезе в скута на Мелъни. Изкушаваше се да попита Уес защо си прави майтап с нея. Нищо друго не можеше да е. Но вече знаеше, че той не беше в настроение за шеги. Точно това се бе случило и докато бавно осъзнаваше значението на истината, тя промърмори:
— Боже милостиви…
— На място казано.
— Но той е бил невинен, разбира се.
— Че как, това е Марк Дуър, старши съдружник в своята фирма, известен благотворител, отдаден на семейството си човек. Разбира се, невинен е. Но го обвиниха. Аз смятах тезата на прокуратурата за изсмукана от пръстите — опираха се само на косвени доказателства и обстоятелства. Имало негови отпечатъци на ножа, но той беше готвачът в семейството, естествено е да има отпечатъци по ножа. Установената кръвна група от спермата била същата като неговата, но това се отнасяше и за хиляди други мъже. Нямал твърдо алиби, защото гонил топките за голф до късно в Линкълн. Освен това Марк и Шийла наскоро увеличили застраховките си. Все такива измишльотини. Той ме помоли да го защитавам в съда. Разбира се, поех делото.
— И?
— И го спечелих. Битката на живота ми, най-важното дело в живота ми. И спечелих. Марк беше знаменитост, така и аз се прочух. Препоръчаха ме в две дела за убийства следващата година и вече изглеждаше, че ще понатрупам пари.
Мелъни кимаше, очакваше ужасния завършек.
Той примигна, за да махне влагата от очите си. Гласът му надебеля, трудно заговори.
— Този… този кучи син ми каза, че не бивало да се настройваме враждебно един към друг, защото е убил жена си, ние пак сме си оставали…
Изтри очите си с длан и изпсува.
— Значи затова — каза тя накрая.
— Ъхъ, затова.
— Но ти не можеше ли да…
— Да го издам, да прецакам господин Съвършения убиец? Не, по дяволите, не можех. От юридическа гледна точка самопризнанието му пред мен нямаше никаква доказателствена сила. Отгоре на всичко ми беше клиент и бях длъжен да пазя тайните му. Веднъж да престъпех правилата и можеха да ме изхвърлят от адвокатската асоциация. А имаше и друго… независимо от правните мъчнотии, исках да го натикам в ъгъла, да го смажа за цял един живот в лъжи. О, как исках само, но нищо не направих. Не можах…
37.
След речта и въздействието й — надзорниците единодушно препоръчаха да бъде обявена награда от двеста хиляди долара за залавянето на Кевин Ший — кметът Ейкън очакваше следобедната му среща с Филип Мохандас да протече гладко като коприна. Чернокож водач, бял водач, солидарност.
Сгреши.
Мохандас, заедно с неотлъчно придружаващите го Алиси Тобейн и Джонъс Н’дум, се бяха разположили в приемната, убедили Доналд да ги пусне или със заплахи, или с любезност. И за Ейкън още отначало разговорът потръгна странно, не се чувстваше уверен на собствената си територия. Зачуди се къде ли се е дянал Доналд, когато спря изненадан на вратата.
— Господин Мохандас! — Вече се опомни, усмихваше се, вървеше към него с протегната ръка. — Радвам се, че най-после мога да се запозная лично с вас.
Очите на Ейкън зашариха за миг по двамата помощници на Мохандас, но те останаха в креслата, явно очакваха някакъв сигнал. Значи Мохандас не бе дошъл тук да се сприятелява. Веднага се зае с мисията си.
— Господин кмете, тук съм, само защото нашата обща приятелка сенатор Уейджър ме помоли да направя това. Откровено казано, изумен съм от поведението на градските власти в положението, с което всички трябва да се справяме понастоящем.
Ейкън, който вече сядаше зад бюрото си, усети прилив на топлина в бузите си.