Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Ей! Чуваш ли ме? Значи не вярваш, че не съм правил това?
И пак гласът на Мелъни от кухнята:
— НЕ, НЯМА!
Тресна слушалката върху апарата, но не улучи и пластмасата кухо изтрака на пода.
Уес се намести на постелята, без да показва, че е чул думите на Кевин. Най-добре хлапето вече да разбере какво неприятно място е светът.
— Майната ти, Уес…
Барт не понасяше заплашителни звуци, отправени към господаря му и въпреки че познаваше Кевин, козината на гърба му настръхна, в гърлото му заклокочи ръмжене. Уес го галеше по гърба, когато Мелъни влезе в стаята.
Кевин мъчително се надигна от стола.
— Мел, да си ходим.
Уес каза безизразно:
— Какво правиш? Я сядай, мътните те взели.
Мелъни, от вратата:
— Какво?
Кевин я изгледа втренчено.
— И той не ми вярва.
— Не, вярва ти. Разбира се, че ти вярва. Уес?
— Няма значение дали му вярвам, не е в това въпросът…
— Само това има значение, Уес. Затова съм тук.
Уес си пийваше бира. И Кевин се сгорещи още малко.
— Е, как си го представяш? Според тебе, защо съм дошъл?
— Ако викаш така, ще ти стане нещо. Имам в спалнята един стар мегафон, може и да пуснем два-три фойерверка през прозореца, та всички да знаят, че си правим купонче тук.
Кевин се хвана за ребрата и рухна на стола. Мелъни се наклони над него.
Уес седна напрегнато, очите му се взираха мрачно.
— Кев, да ти обясня ли истинската причина да дойдеш тук? Ти ме потърси. Обади ми се, помниш ли? И си мислиш, че и аз ще нагазя в тази кал. Приключих с подобни глупости. Няма да те издам, значи се отказвам от триста хиляди чуднички доларчета, сложени на тепсия. И макар да не ти влиза в проклетата работа, имам предостатъчно причини да не се забърквам с тебе, с тази гадост, с каквото и да било на света.
Мелъни беше коленичила до Кевин и изгледа Уес презрително.
— Що за човек си ти?
Уес надигна кутийката.
— Какъвто съм, такъв съм.
— Хайде, Мел, да се махаме.
Кевин пак опитваше да стане, плиткото му дишане зачести.
— Къде отивате?
Мелъни бясно се извъртя.
— Какво те засяга? Пука ли ти изобщо?
Очите й се насълзиха от ярост, за миг Уес сякаш видя дъщеря си Мишел. Нещо го прониза в корема и за да се прикрие, отпи голяма глътка, но изведнъж бирата му се стори топла и противна.
— Права си, какво ме засяга?
— Отивам да се предам — каза Кевин. — Писна ми.
— Кевин! Не можеш!
Той вдигна рамене равнодушно.
— Обаче точно това ще направя. На всички да им го начукам. Сам ще се оправя.
— Кевин, някой ще те убие…
Уес вече беше прав.
— Защо просто не се измъкнеш от града?
Мелъни очевидно не искаше да подкрепя нещо казано от него, но беше принудена.
— Точно това му повтарям.
Уес вдигна пръст.
— Права си.
Кевин вече куцукаше към вратата. Лицето му се изопна. Спря.
— Ще отида там, ще им кажа истината…
Уес се разсмя.
— А, страхотно! Кевин, ти си велик. — Като видя лицето му, Мелъни изведнъж посърна. — Вие двамата няма ли да се опомните? Кому е нужна вече истината?
— На мен — натърти Кевин.
С два пръста водка и две бири в корема, Уес кипна. Пристъпи към тях, гласът му също закънтя.
— И с какво ще стигнеш дотам? С колата на Мелъни? Която всяко ченге в града издирва? Или ще се влачиш по корем?
Мелъни застана между двамата.
— Кевин, той има право. За колата. Не можем…
— Ще ви дам моята кола — предложи Уес, — но, за Бога, просто се разкарайте от този град. — Заговори по-кротко. — Кевин, ще те пречукат. Някой ще ти забие ножа, в затвора и два дни няма да изкараш. Сядай най-после! Правосъдието не работи, както ти се иска. На свой гръб научих. Имаш и великолепен пресен пример пред себе си, стига да надникнеш през прозореца. — Кевин неволно завъртя глава нататък. — И искаш да се пльоснеш насред всичко това?
Кевин се подпираше на стената до входа, явно изтощен от крясъците.
— Уес, казах ти вече, затова дойдох при теб…
— И какво си представяше, че ще постигна? Какво чудо да измисля?
— Остави го, Кевин… Да се махаме…
— Само си помислих, че ще ми помогнеш. Знаеш как да ги подхванеш, ти си юрист, все някой ще те изслуша…
— Кевин, хората винаги слушат, само че и една сричка не чуват.
Кевин изчака да си поеме дъх.
— Уес, ти поне ме чуй. Това е щуротия. Не съм правил такова нещо. Опитах се да го спася. Чуваш ли ме? Ей, чуваш ли ме?
— Щом казваш…
— Мамка ти…
Кевин политна напред и замахна към брадичката на Уес, който само отстъпи и юмрукът мина поне на двайсетина сантиметра от него. Кевин се строполи на пода. Барт излая и скочи.