Неизбежно правосъдие

— Според вас, какво би помогнало? Не искам да споря с вас за дреболии, аз също се стремя да помогна на града. Смятах, че тази сутрин съм постигнал с надзорниците нещо полезно. Вероятно не е достатъчно. Кажете ми.

За миг очите на Алиси блеснаха ликуващо, но изражението изчезна също толкова бързо. Мохандас забеляза и това го накара да пусне дръжката на вратата.

— Алън Рестън — изрече той.

— Кой?

— Алън Рестън. Заместник-главния прокурор на щата. Роден и израсъл в Сан Франциско. Бивш районен прокурор на окръга Аламеда. Говорих с него сутринта. Съгласен е.

— И с какво по-точно се е съгласил?

— Да бъде назначен за районен прокурор. — Кметът беше твърде зашеметен, за да каже нещо, а Мохандас продължи невъзмутимо: — Алън Рестън има квалификацията и опита, както и политическия усет, необходими, за да се справи в този труден момент. И — Мохандас вдигна пръст към тавана, за да подчертае думите си, — фактът, че той е афроамериканец, ще спомогне да се уравновеси недостатъчното присъствие на малцинствата в градските власти след смъртта на Крис Лок.

Изведнъж и Алиси Тобейн пристъпи напред, внушителната й фигура сякаш накара кмета да се смали.

— Сър — започна тя тихо, — назначението на господин Рестън в такъв момент ще бъде нещо повече от един жест. Ще има смисъл. Ще покаже, че градската управа наистина е с нас. И аз съм сигурна, че нашата общност ще отвърне по съответен начин.

Нямаше нужда да произнася думата „избиратели“, Ейкън схвана посланието.

Но той в никакъв случай не беше тъпак — разбираше, че ако угаждаш прекалено на някой, настройваш враждебно всички останали. Не знаеше точно какво е влиянието на тази жена над Мохандас, но явно беше от приближените и Ейкън реши, че може да си позволи да говори на нейния език. Вдигна очи към лицето й, усмихна се, като че се наслаждаваше на гледката.

— Струва ми се, че за съжаление не ви познавам.

Тя му протегна дългите си фини пръсти.

— Казвам се Алиси Тобейн, сър. — Изви очи към Мохандас. — Филип, моля за извинение, че си позволих да се намеся.

Но кметът си каза, че нейната роля очевидно е била обсъдена, ако не и репетирана.

Мохандас също се засмя.

— Алиси и Джонъс — включи с жест и мъжа, — ми помагат да държа ръката си върху пулса на живота.

Лицето на Н’дум остана каменно, но Алиси се изчерви от похвалата.

Ейкън заговори направо на нея.

— Естествено, слушал съм достатъчно за Рестън. Но назначението му не би могло да означава, че Джеръм Рийз ще бъде незабавно освободен.

Мохандас стрелна с поглед Тобейн — одобрение ли търсеше или намек? Тя кимна почти незабележимо.

— Разбира се, решението по случая ще вземе самият районен прокурор — каза той.

Но Ейкън нямаше да се съгласи без по-твърди гаранции.

— Да, след като бъде назначен на тази длъжност. Но на когото и да се спра, ще трябва да работи съвместно с господин Драйсдейл.

Мохандас кимна.

— Познавам Алън Рестън и съм убеден, че ще работи за доброто на града.