Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Добросъвестно се взирах в дисплея на апарата, като обръщах особено внимание на груповите кадри, на които присъстваше татенцето, и изтезавах Юля с досадни въпроси — кой е този, ами този, а това какво е. В края на краищата все пак успях да се сдобия с някаква информация, сега основната ми задача беше да я занеса на Нана, без да я разпилея по пътя.
— Ти определено си била най-красивата там — констатирах лицемерно. — И тоалетът ти е страхотен, много ти отива.
Безбожно си кривях душата. От това, което бях видял на дисплея, на този прием са присъствали хубавици от най-висока класа, нашата Юленка не можеше и да се сравнява с тях. И роклята не й стоеше много добре… Тоест тя естествено й беше по мярка, но ние, мъжете, винаги забелязваме дали момичето си носи дрехите като втора кожа, защото те са предназначени именно за него и именно за случая, или просто то се е издокарало с нещо, което не умее да носи. За мен беше очевидно, че девойката Юля за пръв път в живота си е облякла рокля от такава класа и постоянно я е чувствала като чужда. Сигурно наистина не й е вървяло много с кавалерите, защото повече е мислила как изглежда, отколкото как да бъде симпатична и обаятелна.
— Благодаря. — Момичето скромно се усмихна и на мен ми се стори, че се притисна още по-силно до мен. — Вуйчо Миша ми го купи специално за приема. Много е скъп. Ужасно е жалко, че е принуден да харчи толкова пари само заради един ден. Ти си виновна, Данка. Къде сега ще дяна тази рокля? Не мога да ходя с нея на лекции, тя става само за специални случаи. Ще виси безполезна в гардероба. Данка никога не би могла да се натъпче в нея.
— Е, защо пък — Учтиво отместих лепналата се за мен Юля и станах. — Ще мине време и роклята ще й стане.
— Я стига! Тя никога няма да има фигура като моята.
Дана гледаше настрани и мълчаливо гълташе кефира си, сякаш не ни виждаше и чуваше. Но тя определено чуваше всичко, защото при последните думи на Юля цялата пламна.
На езика ми се въртеше груб отговор, но се стегнах и премълчах. Артьом ме беше предупредил: не се занимавай с Юлка, тя е отвратителна гадина и ако нещо не й хареса, може да ти напакости така, че в чудо да се видиш. Интересно обаче как да приемам нейните явни закачки? Ако не отвърна на тях, това ли няма да й хареса? И тогава ли ще съм заплашен от неприятности? Отвърна ли пък, ще излезе, че ме очакват неприятности от страна на татенцето. Естествено, татенцето е по-важен, но той е предсказуем и разбираем като чугунена гира: удря болезнено, но траекторията и силата на удара са очевидни и добре се прогнозират. Виж, какво мога да очаквам от сладурчето Юленка и в кой момент — това не може да се предскаже.
Оставих братовчедките насаме и се втурнах към стаята си да записвам изредените от Юля имена, които вече с голямо усилие удържах в паметта си.
След това мина цяла седмица, през която не се случи нищо интересно. Във всеки случай, аз нищо не съм запомнил, освен приятния факт, че най-сетне намерих жилище, което ми се видя приемливо и с местоположението, и с наема си. Вярно, не беше точно в центъра, но не и в покрайнините, тоест всичко беше съвсем наред. Веднага сключих договор с хазаите и се пренесох.
Аз съм много виновна пред Юля. Права е, всичко става заради мен. И татко излишно харчи пари, защото съм такава… И Юля е принудена да ходи на разни скучни места. Всички се измъчват заради мен, аз дразня всички.
Юля не ме обича, постоянно го чувствам. Ами, естествено, за какво да ме обича? Аз съм дебела, ужасна и създавам на всички само проблеми. Не радвам никого. А Юлка е толкова красива, има безброй ухажори, сигурно вчера е искала да отиде на среща, а вместо това бе принудена да отиде с родителите ми на този скучен прием. Уморила се е там, легнала си е късно, днес спа до обяд и кажи–речи, денят й свършил. Излиза, че заради мен тя загуби двата си почивни дни. Аз съм виновна за всичко.