Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Все пак смяташе да даде обетите. Не беше длъжен да ги спазва. Интересуваше го единствено строежът на катедралата. Проблемите около снабдяването, строежа и ръководенето, го поглъщаха безкрайно. Един ден можеше да се наложи да помогне на Том в измислянето на начин да се следи дали броят камъни, пристигащи в манастира, е същият като на тръгване от кариерата — сложен проблем, тъй като превозът траеше между два и четири дни, тъй че бе невъзможно да се отмята ежедневно на рабош. В друг ден зидарите можеше да се оплачат, че дърводелците не правят кофража както трябва. Най-голямото предизвикателство бяха инженерните проблеми, например как да се вдигат тонове камък до върха на стените с подръчни механизми, закрепени на клатещото се скеле. Том Строителя обсъждаше тези проблеми с Джак като с равен. Като че ли му беше простил за онези гневни думи, когато Джак му каза, че нищо не е направил за него. Освен това Том се държеше все едно, че е забравил разкритието му, че е подпалил старата катедрала. Работеха въодушевено заедно и дните отлитаха бързо. Дори по време на отегчителните служби умът на Джак бе зает с някои заплетени въпроси около строителството или планирането. Познанията му бързо нарастваха. Вместо да прекара години наред в дялане на камък, учеше се на цялостно проектиране на катедрала. Едва ли можеше да съществува по-добра възможност за обучение за човек, който иска да стане майстор строител. Заради това Джак бе готов да се прозява колкото трябва на нощните служби.
Слънцето пропълзя над източната стена на манастирския двор. Всичко на строежа беше наред. Собствениците на щандове, прекарали нощта при стоката си, започваха да сгъват постелите си и да подреждат мострите. Първите клиенти скоро щяха да дойдат. Един хлебар мина покрай Джак, понесъл на главата си тава с пресен хляб. Устата му се напълни със слюнка от миризмата на горещите самуни. Обърна се и тръгна обратно към манастирската трапезария, където скоро щяха да поднесат закуската.
Първите гости бяха семействата на собствениците на щандове и хора от градчето, всички обзети по-скоро от любопитство да видят първия Панаир на вълната в Кингсбридж, отколкото да купуват. Пестеливите хора бяха напълнили стомасите си с конски хляб и каша преди да напуснат домовете си, за да не ги изкушават ухаещите на силни подправки и пищно украсени вкуснотии по сергиите с храна. Децата обикаляха ококорили очи и замаяни от толкова многото изложени на показ желани неща. Ранобудна курва с начервени устни и червени ботуши поклащаше ханш и се усмихваше подканящо на застаряващите мъже, но нямаше още клиентела за нея в този ранен час.
Алиена наблюдаваше всичко това от щанда си, който бе един от най-големите. В последните няколко седмици тя бе получила доставка на цялата годишна продукция на приората Кингсбридж — вълната, за която бе заплатила сто и седем фунта предното лято. Също тъй бе изкупувала руно от фермери, както винаги. А тази година бе имало повече продавачи от обикновено, защото Уилям Хамли бе забранил на арендаторите си да продават на панаира в Кингсбридж и те бяха продали всичко на търговци. А от всички търговци Алиена беше изкупила най-много, защото живееше в Кингсбридж, където щеше да се проведе панаирът. Беше се справила толкова добре, че й свършиха парите за изкупуване и беше заела четирийсет фунта от Малахи, за да може да продължи. Сега в склада в задната половина на щанда й имаше сто и шейсет чувала сурова вълна, продукцията от четирийсет хиляди овци. Това й беше струвало над двеста фунта, но щеше да я продаде за триста, достатъчно пари, за да се плати надницата на опитен зидар за столетие. Самият мащаб на дейността й я удивляваше всеки път, щом си помислеше за тези числа.
Не очакваше да види купувачите си до пладне. Щяха да са само петима или шестима. Всички щяха да се знаят помежду си, а и тя щеше да познава повечето от тях от предишните години. Щеше да предложи на всеки чаша вино, да седнат и да поговорят. След това щеше да им покаже стоката си. Купувачът щеше да я помоли да отвори един-два чувала — никога от най-горните, разбира се. Щеше да бръкне дълбоко с ръка и да извади шепа вълна. Щеше да раздърпа влакната, за да види дължината им, да ги потърка между пръстите си да пробва мекотата им и да ги помирише. Накрая щеше да предложи да изкупи цялата й стока на нелепо смешна цена, а Алиена щеше да му откаже. Щеше да му каже своята начална цена, а той щеше да поклати глава. После щяха да изпият още по чаша вино.