Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Гари, ще трябва да тръгвам. Ти имаш нужда да поспиш, аз — също.
— Можеш да спиш тук — смело предложи Гари. — Леглото е достатъчно широко, пък и аз с тоя гипсиран крак съм съвсем безопасен.
Изчака да види как ще приеме закачката му, но тя явно се беше замислила за нещо и не го чу.
— Гари, баща ти защо беше толкова груб с мен, когато го попитах дали мога някак да ти помогна?
Той веднага си спомни безкрайните роднински разкази за семейната им история. В последните дни на Втората световна война баба му и дядо му били изпратени в Освиенцим. През телената ограда баща му, тогава още момченце, със сълзи на очи наблюдавал родителите си, които се препъвали в дългата редица голи мъже, жени, деца, подкарани насила към пещите, за да бъдат изгорени живи. Шестгодишният Ейб Строс бил отделен за някакъв зловещ експеримент, но го спасило идването на съюзническите войски.
Оттогава Ейб мразеше всички германци и всичко германско. Когато се наложи спешно да се върнат у дома и разбра, че ще трябва да сменят полета във Франкфурт вместо в Париж, възмущението му нямаше край.
И хич не му беше приятно, че синът му се е прехласнал по някаква германка.
— Щефани, ние сме евреи. Баща ми е преживял като дете кошмара на Освиенцим.
Тя преглътна и се усмихна тъжно.
— Сега разбирам. Много съжалявам.
Искаше да се отдръпне, Гари обаче взе ръката й и нежно, но решително я притегли към себе си.
— Щефани, ние с теб сме от друго поколение.
— Не искам да създавам неприятности.
— Най-големи неприятности ще създадеш, ако ме оставиш тук сам — пошегува се той. — Така ще ревна, че ще разбудя всичко живо.
— Казах ти, че си ужасен! Само за секс мислиш, все едно си още в пубертета! — Тя се отскубна от него и се изправи. Отметна коси, изпъна рамене и внушителният й бюст щръкна напред.
Гари ококори очи и се изплези като куче. Тя го перна лекичко по бузата.
— Глупчо такъв! Ако ще ми се плезиш, веднага изчезвам оттук!
— Не съм глупчо, а съм влюбен! Аз съм един влюбчо!
— Не, ти си един свинчо! Хайде, чао засега. Ще се върна след малко да видя жив ли си още.
Тя закрачи по пътеката и изчезна надолу по стълбата. Гари проследи с усмивка движенията й, после взе да пресмята разстоянията между Принстън и Йейл. Дали да не подхвърли на родителите си, че в Йейл образованието е по-добро?
Нито смъртоносни вируси, нито счупени крака го вълнуваха в момента.
В главния салон един пълничък, почти плешив мъж на средна възраст стана от мястото си, взе куфарчето от рафта за багаж и се отправи към горния етаж. Намери цял свободен ред, настани се удобно и извади малък портативен компютър. Усмихна се вежливо на околните пътници — беше убеден, че няма да го разпознаят.
Вече двайсет години работеше в „Уошингтън Поуст“ и бе спечелил куп награди, включително и тъй престижната „Пулицър“. Всички бяха чували за известния журналист Дон Моузис, но малцина го знаеха по физиономия. За човек от неговата професия това беше преимущество. Можеше да се движи спокойно сред хората, да ги наблюдава и да разговаря с тях, без да привлича внимание върху собствената си персона.
От няколко часа следеше поведението на пътниците и си водеше бележки, главно за да убие скуката. Доскоро смяташе цялата история със заразата и неизбежната карантина за пресилена. Както винаги политиците се презастраховаха срещу някаква въображаема заплаха. Но след разстрела на Лиза Ериксън досадата му изведнъж премина в силна тревога.
Моузис включи компютъра и затрака по клавишите. Реши да напише около три страници и веднага да предаде репортажа във Вашингтон, като чрез сателитния телефон в самолета свърже своя компютър с редакционния.
Написа няколко встъпителни реда, уточняващи времето и мястото на събитието, но мисълта му се зарея към близките му и разговора, който проведе с тях преди малко. Младата му съпруга Джейми го очакваше в кокетната виличка в Аспен, наета за празника. Там бяха и децата му Джил и Джейк със семействата си. Беше им благодарен, че така топло приеха Джейми, когато той се ожени за нея след смъртта на майка им. Иначе би било немислимо да прекарат Коледа заедно.
Бяха си изкарали ума от страх след новините по Си Ен Ен. Той се изсмя и се опита да ги успокои, като омаловажи опасността от заболяване, а смъртоносния вирус направо нарече измислица. Не отрече, че самолетът е заобиколен от стража, но снизходително добави, че подобна реакция е типична за манталитета на военните. Все пак всички запознати отблизо с обстоятелствата знаеха, че карантината е просто превантивна мярка.