Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
След като се увери, че е сам, Юри се втурна към телефона и проведе дълга поредица от разговори. Първо двама доверени приятели му обещаха да проучат откъде може веднага да се достави изправен МиГ-25, МиГ-29 или друг боен самолет. Обясни им, че представлява интересите на богат западен бизнесмен. Повечето сделки за военно оборудване минаваха през изпечения спекулант Ивченко, когото ненавиждаше, но дори и Ивченко надали бе в състояние да му осигури цял самолет в толкова кратък срок.
Трябваше му самолет с радиус на действие поне седем хиляди километра, а в руската бойна авиация нямаше изтребители с такъв голям обсег. Разполагаха само с грамадни тромави бомбардировачи, но за тях бяха нужни голям брой пилоти и инженери.
Не можеше да няма някакво разрешение. Животът го бе научил, че и от най-заплетените ситуации има изход. И все пак, да осигури подходящата машина навреме беше наистина огромно предизвикателство.
Приключи поредния разговор, отпусна се в скърцащия стол и се опита да се съсредоточи. Дори с пълното съдействие на Военновъздушните сили подготовката на подобна мисия би отнела няколко месеца. Можеше да я осъществи и сам, без да ползва услугите на официалните власти, стига да има достатъчно време и пари, но сега разполагаше единствено с пари.
Добре, хайде да видим какво ми трябва. Самолет със седем хиляди километра операционен радиус. Подходящо въоръжение. Внимателно обмислен палетен план. План за бягство. Съответните документи, карти, схеми… И всичко това спешно. Няма минутка за губене!
Равносметката не даваше основание за веселие, но Юри се засмя. Как казваха американците? „Невероятното правим веднага, а невъзможното — за няколко часа.“ Прекрасен девиз! Ще го приеме за свое верую, ако успее да изпълни задачата. Това би означавало нов живот за него и за Аня, а току-виж станал и легенда в разузнавателните среди, ако някога разкрият подвига му, разбира се.
Достатъчно! — смъмри се той. — Мисли по същество!
Изтребители имаше навсякъде и лесно се „набавяха“ с подкупи, но дори да намереше изтребител с необходимите качества, не можеше ей така да изфучи с напълно въоръжен МиГ-29 и кротко да каца за зареждане по международните летища, без да привлече внимание върху себе си. Пък и нямаше време да заличи военната маркировка върху обшивката.
От огромно значение бе да проведе акцията така, че да насочи общественото мнение накъдето трябва. Нападат американски граждански самолет, в който пътува приятелски настроен към Израел посланик, светът неминуемо стига до заключението, че виновник е „Ал Акба“, и се излива порой от информация за загадъчната зловеща организация. Негово задължение бе да създаде впечатлението, че покушението е дело на „Ал Акба“. Бяха му обяснили, че ролята му е сходна с тази на анонимните автори, които пишат „автобиографиите“ на разни светила: той свършва работата, някой друг обира славата — твърде печална в случая — а клиентите му осъществяват целите си с минимален риск за самите себе си.
Припомни си един таен инструктаж в Техеран отпреди две години. „Членовете на «Ал Акба» следват много деликатна линия — бе казал иранският разузнавач. — За разлика от по-истеричните терористични организации, които си приписват заслугите дори за най-нескопосаните акции, те нищо не признават, а залагат на подозрението. Чакат нечестивият Запад сам да стигне до заключението, че дадена акция е тяхно дело. Е, понякога помагат, като подхвърлят анонимни сведения на медиите, но никога не поемат открито отговорност. Така хората много повече се страхуват от тях.“
Добре де, продължаваше да размишлява Юри, ако не МиГ-29, какво друго може да се намери веднага?
Един дългогодишен приятел се бе изсмял по телефона на молбата му да осигури подходящ самолет още същия следобед.
— Ех, Юри, Юри. Не ти ли е ясно, че единственият начин да се сдобиеш толкова бързо с цял самолет е да си го откраднеш отнякъде. Не забравяй, че сме в Русия все пак!
— Не сме в Русия, а в Украйна, Павел.
— Все тая. И тук нищо не става бързо.
Да открадне самолет — и таз добра! Юри Стеблинко, полковник от съветските Военновъздушни сили, носител на ордени и медали, ще краде!