Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Познаваше последствията от бактериологическата война още от позорните военни експерименти през 1972 г. Използваха политически затворници за опитни зайчета и ги подлагаха на какво ли не. Споменът за нечовешките страдания на нещастниците и до днес го преследваше в кошмарите му.
Човекът с псевдоним Александър му каза, че болестта на боинга е пренесена от руска биологическа лаборатория. Ако беше нещо подобно на ужасиите, които видя при онези експерименти, то неговата мисия наистина беше акт на милосърдие.
Юри тръсна глава, за да прогони мрачните мисли, вдигна телефонната слушалка и започна да набира.
16
На борда на Полет 66 — Кефлавик, Исландия
Събота, 23 декември, 4:30 ч (0530 Z)
След убийството на Лиза Ериксън дълбок страх скова пътниците. Настъпи тягостно, напрегнато мълчание, нарушавано само от плахи шушукания „Господи, щом стигнаха чак дотам!“.
Джеймс Холанд пое микрофона и с болка им съобщи ужасната вест. С вълнение им обясни какво е станало навън, какви безумни методи използват полицейските сили и защо внезапното втурване на Лиза към кордона е предизвикало незабавния смъртоносен отклик.
— Командирът на отряда е наредил на момчетата си да стрелят срещу всеки, който напусне самолета. Казал им е, че пренасяме вирус убиец на борда и представляваме страшна биологическа заплаха. Аз продължавам да вярвам, че всичко ще се окаже фалшива тревога, но докато не премине определеният срок за карантина, отношението на света към нас няма да се промени. Зная, че се тревожите, ние всички сме разтревожени, но ви моля все пак да запазите спокойствие и да се съобразявате с нарежданията. Опитайте се да разберете, че известно време ще бъдем под контрола на външни сили, срещу които няма как да се противопоставим.
Мъчеше се да звучи спокойно и уверено. Повтаряше си за кой ли път: няма страшно, все някак ще се измъкнем от този кошмар… Но подобен оптимизъм изглеждаше абсурден на фона на паниката, с която светът ги прокуждаше. Кой бе той, че да се изправя срещу останалото човечество?
Към 3:20 ч Дик Роб препоръча екипажът да се раздели на две смени с по четири часа дежурство. Холанд усещаше, че е достигнал предела на силите си, тъй че веднага се съгласи.
Загасиха светлините, спуснаха пердетата на прозорците и завесите между салоните. Само горният етаж остана осветен. Холанд помоли стюардесите от втора смяна да си намерят място и да поспят, като обеща и той да стори същото.
Настани се на едно от леглата в малкото помещение зад пилотската кабина, зави се с одеяло и затвори очи, но макар и изтощен, не можа да заспи. В изтерзаното му съзнание се въртяха картини от драмата, разиграла се пред самолета. Преживя пак безсилието, което изпита, когато наказателният отряд уби пред очите му една млада майка.
Трябваше да се втурна след нея! Ако я бях настигнал, преди да пресече линията, нямаше никого да застрелят!
Знаеше, че се самозалъгва. Ако беше опитал да я задържи в последните секунди, преди тя да хукне към въжето, сега и неговото тяло щеше да лежи проснато до нейното.
И все пак съвестта го гризеше.
Мисълта за Кийт Ериксън също не му даваше покой. След убийството на Лиза отведоха Кийт в горния салон и стюардесите се погрижиха да не остава сам. Холанд също постоя малко с него и сега, докато се въртеше в леглото, отново си го представи смазан от ужас и скръб.
Знаеше какво означава да загубиш съпруга и любима. Още се бореше със страшната пустота, настанила се в ежедневието му, след като Сандра го напусна, защото отказа да се примири със затворения му характер. Но сравнението беше крайно неуместно — тях ги раздели не смъртта, а най-обикновен развод и Сандра беше жива и здрава.
Спомни си първите дни от брака им, когато бяха влюбени до полуда един в друг. Как ли би го понесъл, ако на пистата отвън лежеше окървавено и обезобразено нейното красиво тяло?
Тръпки го побиха само като си представи какво преживява Кийт сега.
Явно нямаше да успее да заспи. Стана тихо, отвори вратата и след кратко колебание дръпна завеската между почивното помещение на пилотите и предната част на горния пътнически салон. Около Кийт Ериксън се бе събрала мълчалива групичка. Светлината от лампата за четене пръскаше над главата му бледо сияние, което обгръщаше младия вдовец с трагичен ореол и внасяше допълнителен драматизъм в тягостната картина.
Холанд се чувстваше длъжен да отиде и да поговори с него, но в същото време изпитваше истински страх да се сблъска лице в лице с покрусата му. В ролята си на командир все някак щеше да намери сили да приеме загубата на Лиза, но как да понесе прекия човешки контакт с Кийт, чието страдание бе толкова осезаемо и толкова истинско? През целия си живот се беше старал да се предпази от болката, скръбта и мъчителната вътрешна пустота, която често го обземаше.