Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Искаше му се да се скрие в някое усамотено кътче, да затвори очи и да даде воля на чувствата си — на страха, на вината, на нещастието си… Искаше му се дори да заплаче, да зареве с глас и да излее мъката си.
Но това не бе позволено на командира на полета. Изправи се решително, пое дълбоко въздух и се отправи към Кийт Ериксън.
Двайсетгодишният Гари Строс, настанен отскоро в стаичката на стюардесите, едва сдържаше блажената си усмивка. Щефани Щайгал, чаровната млада германка, с която се запозна на ски пистите в Швейцария, се зададе по пътеката. Беше дошла да го навести — интересуваше се как е! Буйните й руси коси се разпиляваха на златисти вълни около крехките й рамене. Великолепните й гърди се подрусваха леко с всяка крачка и Гари изпита същия прилив на страст както при първата им среща.
Тя бе с цели две години по-голяма от него, но още при запознанството между тях пламна нещо. Когато се качи в самолета и видя, че тя не само пътува със същия полет, ами и седи на съседния ред, той едва повярва на щастието си и тутакси забрави болката в крака.
Щефани се приближи и грациозно приклекна до леглото му.
— Здравейте, мистър Строс — поздрави го шеговито. Немският акцент привнасяше екзотична нотка в мелодичния й гърлен глас. — Wie geht es Ihnen?
— Моля? — Гари се направи, че не разбира въпроса.
— Попитах как си.
— Сто пъти по-добре, щом ти си тук! — ухили й се той. Не можеше да откъсне очи от пищния й бюст.
Тя го подхвана за брадичката и повдигна главата му.
— Предпочитам да ме гледаш в очите, а не в гърдите.
Той се усмихна гузно.
— Гърдите ти са страхотни!
Щефани подмина комплимента и загрижено се взря в лицето му.
— Добре ли си наистина, Гари? Лежането помага ли ти?
— Помага, но докторът каза, че може да се наложи да среже гипса.
— Олеле, горкичкият! Искаш ли да ти донеса нещо?
— Стой тук! Като те няма, ме боли повече.
— Ужасен си! Дръж се по-сериозно!
— Слушам, мадам.
Щефани погледна към стълбичката и въздъхна. В гласа й не остана и следа от предишната закачливост.
— Гари, страх ме е. Онези хора отвън застреляха една млада жена, без да им мигне окото, само защото пресякла кордона…
— Както каза командирът, те се боят от нас, Щефани.
— А според теб има ли причина да се боят? Самият ти не се ли страхуваш, че можем всички да се разболеем? Представи си, че този вирус се окаже нещо подобно на щама „Андромеда“! Гледах филма преди години, когато бях малка, и направо умрях от ужас!
— Не знам. Чудя се какво да мисля. Екипажът нали непрекъснато повтаря, че тревогата е фалшива.
— Моля се на Господ наистина да е така, но ми се струва, че и екипажът е уплашен.
Гари взе нежно ръката й и сърцето му се разтуптя от радост, когато тя не се възпротиви. Не можеше да й се налюбува. За сетен път благодари на съдбата, че ги събра заедно. Щефани бе студентка последна година в Йейл, а той — второкурсник, при това чак в Принстън, но нали имаше влакове, в края на краищата…
И какъв късмет — да се озоват в един и същ самолет! Беше почти доволен, че си счупи крака и родителите му бяха принудени да съкратят ваканцията им.
Почти доволен, ама не съвсем… Прехапа устни. Остра болка прониза глезена му под гипса.
— Няма ли да прекараш Коледа със семейството си?
— Надявам се — отвърна Щефани. — Майка ми почина преди няколко години. Баща ми работи в САЩ и смятам да бъдем заедно на празника… Ако успеем да се измъкнем оттук, разбира се.
— Щефани, според мен най-добре е да не мислим повече за тази неразбория. Аз вярвам на капитана. Ние просто сме жертва на правителствена, военна и дипломатическа истерия. Втълпили са си, че на борда има някакъв страшен вирус и съвсем са превъртели.
— Какво значи „превъртели“?
— Жаргон — „да превъртиш“ значи да полудееш, да откачиш, да обезумееш.
Тя кимна разбиращо и пак се заоглежда.
— Щефани, не се тревожи. Ще видиш, че всичко ще се оправи.
Тя най-сетне се усмихна отново.