Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Иска да знае със сигурност, че никой от нас — включително и вие, Ръсти, не е говорил за полета по открита линия.
— Марк, Шери и аз вече умувахме по въпроса. Решихме, че най-вероятно авиокомпанията е съобщила полетния план на екипажа по сателитния телефон.
— Полетния план ли? — Марк погледна въпросително към Шери.
— Да — отвърна вместо нея Ръсти. — Видях го одеве на бюрото на Рот: компютърен полетен план на авиокомпания „Куантъм“. Това означава, че вече са го предали на самолета по сателитните си канали. Каналите са дигитални, но не са закодирани. Всеки би могъл да засече информацията със съответната електронна техника. — Той се сепна. — Марк, какво казахте преди малко? Рот е решил, че шиитската терористична група, спомената в съобщението, е „Ал Акба“, така ли?
— Да. Защо, какво ви учудва?
Шери мълчеше и с нищо не издаваше мислите си. А само преди час бе на едно мнение с Ръсти, че „Ал Акба“ въобще няма полза да напада боинга. Защо не бе казала нищо на Марк?
Внимавай, момчето ми! Тук има нещо гнило. Колкото и да е странно, тези двамата явно не си споделят всичко. Знаеш ли кой за кой отбор играе?
— Ръсти, защо питате? — повтори въпроса си Марк.
— Ами… Всъщност и аз не знам защо. Може би съм се объркал от всички тия заплашителни послания.
Марк седеше на ръба на масата и съсредоточено изучаваше обувките си. Отстрани Шери го наблюдаваше мълчаливо.
— Ръсти — Марк внезапно вдигна, — вие нали няколко пъти разговаряхте с екипажа нощес?
— Да, мога да ви кажа точно кога…
— Не, няма нужда. Само едно искам да знам: споменавали ли сте в някой от разговорите за пистата в Сахара?
— Имате предвид дали съм казал на пилотите?
— На пилотите, на стюардесите, на посланик Ланкастър, на който и да е.
Ръсти напрегна паметта си. При второто обаждане пилотите тъкмо бяха получили полетния план, командирът се чудеше „Защо пък Африка?“ и Ръсти му обясни.
— Може и да съм споменал нещо в отговор на въпрос на командира. Те вече знаеха направлението. Не се сещам кой от двама ни го каза, но думите бяха „Западна Мавритания“.
— Божичко! — възкликна Марк. — „Ал Акба“ сигурно е засякла разговора!
— Но в такъв случай не би разполагала с координатите. Нито аз, нито капитанът каза нещо по-конкретно от „Западна Мавритания“.
— Марк — обади се най-после Шери, — нали екипажът е получил целия полетен план по същите канали? Какво общо има тук разговорът на Ръсти с командира?
— Да, но Рот винаги си търси изкупителни жертви, а в случая най-подходящ е Ръсти.
Сандърс скочи на крака.
— Да не искате да кажете, че Рот си губи времето да търси кой е капнал капка в морето? Направлението на самолета е станало обществена тайна в момента, в който е била уведомена авиокомпанията!
Марк въздъхна тежко.
— Ръсти, отивам да изпълня една поръчка на директора. Няма да ме има близо час. Той в момента е в Белия дом и като се върне, ще иска подробен отчет кой на кого какво е казал. Само че ако аз не съм успял да се срещна с вас междувременно, откъде ще знам за телефонните ви разговори? Иначе кариерата ви виси на косъм. Честно казано, намирате се в тежка рискова ситуация.
— С други думи, да се прибера вкъщи, да откача телефона и да се покрия, така ли?
— До утре всичко ще се размине. Ще видите, че ще се окаже много шум за нищо. Вървете да се наспите. Благодарим ви от сърце за безценната помощ. — Марк го потупа успокоително по рамото и излезе.
Ръсти свъси вежди. Нито внезапната загриженост кой как е разкрил направлението на самолета, нито намекът, че самият той може да загази, му звучаха правдоподобно.
Огледа компютрите в залата. Всеки един от тях би могъл да е първоизточник на съобщението.
— Шери, вие одобрявате ли съвета на Марк? Смятате ли, че трябва да се скатая?
Тя се усмихна едва забележимо и посочи с глава вратата.
— Хайде, Ръсти, до скоро.
Ръсти събра книжата си и се отправи към изхода. Имаше чувството, че са го предали.
Не беше изминал и стотина крачки, когато внезапно спря и се плесна по челото. В главата му се бе набила една твърде книжна фраза, изречена преди малко от Марк. Развълнуван запрелиства записките си. Точно така: словосъчетанието „тежка рискова ситуация“ фигурираше и в съобщението за плановете на шиитските терористи.