Часовникът на Пандора

— Могат. Имат достатъчно средства, за да осъществят всяко свое налудничаво решение. Приготви ми един екземпляр, слизам веднага.

Марк взе разпечатката и отиде да уведоми Рот, а Ръсти се върна пред компютъра.

Докато препрочиташе съобщението, фин дамски парфюм изведнъж погали нежно ноздрите му.

— Ръсти, ще извадите ли едно копие и за мен? — Шери Елис стоеше зад него.

— Разбира се. Какво мислите за това?

— Звучи достоверно — отвърна замислено тя. — Нищо не им пречи да прелетят над пустинята и да нападнат летището, стига да разполагат с необходимата техника.

— А с каква цел? Та нали и най-загубените терористични организации в Близкия изток слушат Си Ен Ен и Ройтерс? Щом са научили за летището, значи са разбрали и защо боингът ще каца там. Вярно, че посланик Ланкастър е на борда, но се предполага, че и той ще умре наред с всички останали. Кой би си рискувал хората и скъпите съоръжения, за да убие обречен вече човек, и то пред очите на стотици свидетели? Няма никаква логика!

— Съгласна съм. Но много наши хора там просто се чудят къде да се дянат от скука и са готови да бият тревога само защото са сънували кошмар.

— Никога не съм работил като агент.

— Аз пък съм била агентка и мога да ви кажа, че понякога наистина ставаш бръм. Мен обаче повече ме притеснява фактът, че толкова бързо са открили точното местонахождение на летището, освен ако не са подслушали разговорите между управлението на „Куантъм“ и екипажа. Ако е така, знам една-единствена терористична организация, която притежава достатъчно съвършена техника, та да подслушва сателитните канали.

— И коя е тази могъща организация?

— Не може да не сте чели поне един доклад за нея. Нарича се „Ал Акба“. Появи се непосредствено след войната в Персийския залив. Рот я следи отблизо, но май вече и на него му взе страха. — Шери описа накратко историята на групата и почти неограничените й възможности.

— Едно нещо не ми е ясно, Шери. Щом разполага с толкова съвършена техника, защо ще търчи насам-натам и открито ще търси да наеме изтребител? Нормално е да се покрие до последния момент.

— Прав сте! — усмихна се Шери. — Имате нюх.

— Всичко е въпрос на логика! — засмя се той.

— И какво излиза от цялата тая работа? Че някой отегчен резидент в Кайро е решил да си развихри въображението и да пише фантастики? Кажете, нали се занимавате с анализи?

— Да, но главно от медицински характер. — Сандърс се обърна отново към компютъра, заигра с пръсти по клавиатурата и на екрана се изписаха трансферните кодове на съобщението. Разпечата информацията и се изправи. — Шери, мислите ли, че от „Комуникации“ ще могат да ми осигурят секретна линия до Кайро?

— Пробвайте. Нали знаете къде е стаята им?

— Да. Ще се върна след малко — каза Сандърс през рамо и излезе.