Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Но тия думи съм ги срещал и другаде, при това съвсем наскоро. Къде ли беше?
Продължи да върви по коридора, после пак спря, облегна се на стената и се замисли.
Ако съобщението е писано на стандартен персонален компютър, то ще е било съхранено в отделен файл, преди да бъде прехвърлено в общата комуникационна система. Успея ли да открия конкретния компютър, сигурно ще намеря и файла!
Ръсти осъзна, че е стигнал до кабинета на Рот. За негова изненада вратата на чакалнята беше отворена. Предположи, че Рот вече се е върнал от Белия дом — беше още рано за секретарката. Надникна и видя, че няма никой. Влезе и тихичко затвори вратата.
По коридора се чуха стъпки. Ръсти се огледа. Беше много рисковано да се скрие в самия кабинет. Остане ли обаче тук, в чакалнята, все едно чака директора да се върне…
Ще имам вид на пълен глупак, ако Рот или Марк ме заварят да вися сам в празна чакалня, но поне няма да им се сторя подозрителен.
Седна на червеното кожено канапе срещу бюрото на секретарката, сви се в ъгъла и се опита да си придаде делови вид. Стъпките приближиха и като че ли се забавиха пред вратата, но после отминаха и отзвучаха по коридора.
Сърцето му биеше лудо.
Явно не ставам за агент! Коленете ми така треперят, че и последният тъпак ще ме разконспирира!
Надигна се да си ходи, но изведнъж се сети за персоналния компютър на Рот. Беше IBM — ако Рот го е оставил включен, само с няколко команди можеше да се добере до главната директория на твърдия диск. Достатъчно бе да открие, че съобщението наистина е писано в Лангли и не идва от Кайро, за да докаже, че с нищо не е компрометирал операцията, като е споменал Мавритания по сателитния телефон.
Вратата на кабинета беше отключена. Разтреперан, Ръсти прекрачи прага. Знаеше, че никакво оправдание не би му помогнало, ако го спипат там.
В стаята проникваше бледа светлина от отсрещния паркинг, така че нямаше нужда да пали лампата. Портативният компютър на бюрото бе отворен и дори включен в мрежата. Ръсти седна на стола на Рот, зачука по клавиатурата и бързо влезе в главната директория. Почуди се откъде да почне, забеляза програма за комуникации и реши да тръгне оттам. Натисна съответните клавиши и на екрана се изписа:
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА
Боже мой! Кой нормален човек слага парола на цяла директория?
Изпробва няколко банални комбинации от вътрешния номер на кабинета, пощенския код на Лангли и възрастта на Рот, но както и очакваше, нито една не му свърши работа. Паролите обикновено бяха четирицифрени, но какво пречеше Рот да е сътворил нещо по-дълго и засукано?
Така се бе вторачил в екрана, че за малко да не чуе шума от преддверието. Подскочи като опарен и видя Шери Елис. Стоеше на вратата на кабинета и гледаше строго ту към него, ту към компютъра.
— Шери… Знаете ли как ме стреснахте? — запелтечи той. — Аз… само…
Тя дори не даде знак, че го е чула. Тръгна безмълвно към бюрото, заобиколи го и се взря в екрана.
— Шери, аз… — опита отново Ръсти. Гласът му секна.
Та тя работи за Рот! Каквото и да й кажа, няма да ми повярва!
Шери се пресегна към клавиатурата, удари бързо няколко клавиша и се изправи.
— Мисля, че това е кодът, който търсите.
Ръсти я зяпна сащисан.
— Хайде, давайте по-бързо! — посочи тя компютъра. — Рот може да се върне всеки момент.
— Ама… и вие ли…
Шери въздъхна с досада, зачука отново по клавиатурата и извика избраната от него директория.
— Какво точно търсехте? — попита го.
Ръсти й подаде разпечатката на тайното предупреждение.
— Исках да видя дали не го е пуснал Рот.
— Изключено — поклати глава тя. — Но и аз мисля, че не е дошло от Кайро.
— Значи и вие сте разгадали това?
— Разбира се, по часа на изпращане.
— В смисъл?
— Съобщението уж е предадено от Кайро в събота в четири часа сутринта тяхно време. Абсолютно невъзможно! И най-преданите агенти на ЦРУ не обичат да работят в петък през нощта. Знам ги аз нашите мъжленца в Кайро. Има ли пиене и мадами подръка, никой няма да хукне към факса в четири сутринта. Съобщението наистина е дошло от някой вътрешен човек тук, но това не е Рот.
— Ама откъде сте толкова сигурна? Вие…
— Вие — ние… Стига с тия учтивости. Като не ми вярваш, увери се сам. Вкарах ти паролата. Сега почвай да търсиш, преди да са ни арестували и двамата!