Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Той застана до прозореца с ръце в джобовете.
— Браво на теб, Лориана.
— Понякога имам чувството, че късметът ми падна отгоре.
Лицето му се размекна в усмивка и тя за миг зърна бащата от детинството си.
— Майка ти би се гордяла с теб.
Лори се замисли за салона на майка й — мястото, където беше преживяла най-тежките моменти в живота си и един-едничък миг на радост. Но веднага загърби спомена.
— Получи ли парите, които ти изпратих?
Тони кимна.
— Нямаше нужда.
— Защо?
— Защото са си твои. Ти си ги спечелила. Не искам да ме извличаш от калта, Лори. Не си ми длъжна.
— Длъжна съм и на двама ни.
— Благодаря ти.
Слязоха на долния етаж и се настаниха край басейна. Тони беше прекалено облечен за жегата, затова свали сакото и разкопча ризата си.
— Как сте вкъщи? — заинтересува се Лори. Хич не я беше грижа за Анхелика, Роза и Анита, но те бяха единствената им обща тема. Искаше й се да попита как гледат на славата й, но на Тони не му се говореше за тях.
— Нищо ново.
— А ти? Ти как си?
— Като изключим факта, че ми липсваш, всичко е наред.
— О, тате. — Тя докосна ръката му, но Тони я дръпна, сякаш искаше да каже: „Не ме мисли.“ — Вече се установих и ще можем да се виждаме по-често.
— Щастлива ли си?
— Май да.
— Голяма къща за само момиче…
— Знам.
Тони сключи ръце.
— Нашата пък е малка… за четирима… Та искам да кажа, че… Анхелика се чудеше дали…
Лори усети накъде бие баща й. Мисълта я потресе. Стана и заяви:
— Съжалявам, но отговорът е не.
Тони се пресегна, ала успя да хване само върха на пръстите й.
— Анхелика държеше да те попитам. Смята, че едва ли ти е нужно толкова място…
— А нея какво я засяга? — Лори прехапа долната си устна, за да попречи на жлъчта да се излее. През последните няколко месеца беше съществувала с убеждението, че отдавна е оставила зад себе си потъпканото момиче от „Трес Ерманас“, нещастния живот и доведеното си семейство. Но ето че старите рани прокървиха.
Баща й поклати глава.
— Съжалявам. Изобщо не биваше да го споменавам.
— Тя не можа ли сама да ме попита? — Лори скръсти ръце.
— Не вярваше, че ще й се зарадваш.
— Но вярва, че ще й се зарадвам, като се самопокани в къщата ми!
Тони заби поглед в земята. Пред нея отново стоеше бащата, чието поведение я вбесяваше. Беше се превърнал в безропотна марионетка на Анхелика. А ако си въобразяваше, че ще я върне към стария сценарий, жестоко се лъжеше.
— Тате — каза тя с посмекчен глас, — знаеш, че вратите ми са винаги отворени за теб. — Подтекстът беше от ясен по-ясен.
— Постъпих грешно. Извинявай.
— Не, не си. — Искаше й се да добави: „Анхелика постъпва грешно“, но се сдържа. Стана й някак съвестно. Щом Тони беше нейна отговорност, а те — негова, то… Тя живееше самичка в цяло имение, а баща й прекарваше старините си натъпкан в кибритена кутийка. Връхлетя я горчиво чувство за вина. Какво ли би я посъветвала майка й?
— Ще си помисля — въздъхна Лори.
В очите на Тони проблесна искрица надежда и стомахът й се сви на топка.
— Имам предложение за теб — заяви Жаклин и разбърка ментовия си чай. — От господин на име Питър Селзник.
— Кой?
— „От съпрузи няма нужда“ — това говори ли ти нещо? — Пиарката й имаше предвид мегахитовия комедиен сериал, стартирал преди година. — Вече навлиза в зоната на пълнометражните филми. Възлагат му големи надежди. — Жаклин й смигна. — Пък е и голям симпатяга.
Седяха в едно кафене на Мелроуз авеню. След сделката с Валъри двете не се бяха разделяли за повече от денонощие. Жаклин беше започнала кариерата си като младши сътрудник в „Един щрих“, но тутакси беше получила повишение благодарение на небивалия скок на първата си клиентка. Макар и да не познаваше тънкостите на пиарската професия, Лори усещаше, че Жаклин е изключително способна.
— Имиджите и на двама ви ще извлекат огромна полза, ако се появите заедно в общественото пространство — продължи тя. — А направите ли следващата крачка…
— Чакай малко — прекъсна я Лори. — За каква следваща стъпка говориш?
Жаклин се усмихна.
— Нали казваш, че в „Бей Хайтс“ ти е твърде широко?