Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Е, и…?
— Ами Питър с удоволствие ще се нанесе при теб! Всичко е уредено и екипът е дал съгласие. Сега ни трябва твоето „да“.
Лори онемя.
— Искате абсолютен непознат да се нанесе в къщата ми?!
— Той не е абсолютен непознат. Всички го познават. Освен теб.
Лори се помъчи да намери логиката в думите й, а Жаклин се възползва от възможността да продължи с пропагандата:
— Освен това имението е достатъчно голямо да водите независим живот. Приеми го като обява, че си търсиш съквартирант! Хората го правят непрекъснато. Приеми го като един вид симбиоза.
— И сама се справям, благодаря.
— Знаеш какво имам предвид. Това е фантастична възможност и за двама ви — медиите ще изпаднат в истерия. Пък и, както вече споменах, можете да сте си просто съквартиранти. Няма какво да загубиш.
— Да, но…
— Какво „но“? Пък и кой знае, може след време да се сближите.
Лори се изчерви. На отсрещния тротоар шумна групичка момичета се спряха да я снимат.
— Надявам се, че този Питър не очаква от мен да…
— Разбира се, че не. — Жаклин поклати енергично глава. — Питър съзнава напълно какво е положението ти и колко важно е да си останеш…
— Непокътната?
Жаклин кимна с усмивка.
— Е, какво ще кажеш?
Лори се замисли. Репортерите неуморно я разпитваха за гаджета и годеници — май нямаше да е зле да си има някой красавец под ръка. И то красавец, който приемаше идеята за девствеността и. А и ще дам на Жан Моро да разбере, че съм го превъзмогнала. Дано го заболи…
— Държа първо да се запознаем.
— Естествено.
— И да видя дали ще ми допадне.
— Много ясно.
— Пък кой знае… — Сети се за разговора, който беше провела с баща си. Анхелика не би настоявала да се нанесе в къщата й, ако я обитаваше и мъж! — Може и да се получи…
— Прекрасно! Като начало ще трябва да свалиш пръстена.
Лори проследи погледа на Жаклин. Така беше свикнала с пръстена от Рико, че понякога забравяше за съществуването му. Пресата естествено го коментираше, но от „Един щрих“ ги бяха уверили света, че бижуто е семейна ценност.
— Добре. Няма проблем.
Пръстенът се изхлузи с лекота. Стоял беше на ръката й повече от година и на мястото му светлееше тънка ивичка.
Рико…
Символ на клетвата помежду ни…
— „Ла Люмиер“ ще знаят ли за Питър?
— Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Макар че Жан би одобрил.
Лори прехапа устни. Естествено, че би одобрил. Още от началото я беше взел за евтина уличница. Какво му пречеше да й сводничи! Изкуши се да му отмъсти и преди да се усети, каза:
— Споменавала ли съм ти, че с Жан сме се срещали преди договора с агенцията?
Жаклин вдигна изненадан поглед.
— Не.
— Дойде в салона, където работех. Едни мъже ме тормозеха и той се намеси.
— Странно. Сигурна ли си, че е бил той?
Идеята, че някой някога може да сбърка Жан с друг мъж, беше абсурдна.
— Да. Но когато се срещнахме повторно в „Ла Люмиер“, той се престори, че не ме познава.
— Струва ми се, че не си първата.
— Сама стигнах до това заключение…
— Бързо загряваш. Може би не помни коя си.
— Нищо чудно.
— Между нас да си остане, но той е голямо леке. Ала всички жени му се лепят като мухи на мед. Сякаш е последният мъж на земята. Не ти е притрябвал, Лори. Не си струва.
— А ти не си ли се…
— Какво? Изкушавала? Не — отвърна Жаклин, макар че погледът й трепна.
— Аз вече съм го превъзмогнала — заяви Лори.
— Дано. Защото този тип крие тайни, които е най-добре да не научаваш. Да тръгваме — надигна се тя. — Не трябва да държим Питър в неведение.
30
Аврора
Аврора се върна в Ел Ей за лятната ваканция. Цяла вечност не се беше прибирала в имението Наш/ Роуз, а за нейно най-голямо учудване изпитваше носталгия по Англия, по Европа и по Стария континент, където я бяха споходили най-значимите събития в живота й. Тук се чувстваше като поредната старлетка с празна глава и пълни джобове. Вече нямаше никакво желание да е една от тях.
Фара Майкълс й телефонира още първата вечер.
— Ехо, купонясва ли ти се? — Явно след месеците на раздяла Фара беше готова да зарови томахавката. Аврора не си спомняше каква беше причината за публичния скандал помежду им, пък и открай време й минаваше бързо.