![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Чувам.
- Има пет фактора, които могат да повредят уликите - обясни Райм. Сакс отбеляза, че отново говори с ниския си, съблазнителен глас. - Времето, близките на жертвата, убиецът, търсачите на сувенири и последното - и най-лошото... можеш ли да познаеш?
- Кажи го ти.
- Другите ченгета. Ако бях пуснал хората от СБР, щяха да унищожат всички улики. Ти вече знаеш как да запазиш сцената непокътната. Сигурен съм, че си направила всичко както трябва.
- Не вярвам момичето да се отърси някога от този кошмар. Бяха я накачулили един куп плъхове.
- Да, представям си. Такъв им е нравът.
„Нравът!...“
- Но за пет или десет минути нищо нямаше да се промени. Тя...
Сакс изключи предавателя и отиде при лекаря.
- Искам да я разпитам. В състояние ли е?
- Все още да. Засега сме ѝ дали само обезболяващи средства с локално действие, за да спре болката в раните. След около половин час ще ѝ дадем демерол.
Сакс се усмихна и клекна до носилката:
- Здрасти, добре ли сте?
Момичето, пълно, но много хубаво, кимна.
- Ще ми отговорите ли на няколко въпроса?
- Да, разбира се. Искам да ви помогна да го хванете.
Селито дойде и се присламчи до тях. Усмихна се на момичето, което не му обърна никакво внимание. Показа ѝ значката си и се представи, но тя остана все така незаинтересована от личността му.
- Добре ли сте, госпожице?
Момичето вдигна рамене.
Обилно изпотен под фуражката си, Селито кимна на Сакс да се отдръпне настрана:
- Полинг идвал ли е?
- Не съм го виждала. Може да е у Линкълн.
- Не е, преди малко звънях. Трябва да иде в кметството.
- Какво има?
Селито понижи глас, лицето му се изкриви:
- Подслушали са ни, честотата ни уж беше секретна. Но онези проклети репортери имат някакво подслушвателно устройство. Чули са, че сме се забавили, преди да я измъкнем.
Кимна към момичето.
- Ами това е самата истина - отвърна рязко Сакс. - Райм наредил на хората от СБР да ме изчакат.
Детективът примигна.
- Надявам се да нямаш тези думи на касетка. Трябва ни Полинг, за да опровергае обвиненията. Разпита ли я вече?
- Не. Тъкмо смятах да се заема.
С известно съжаление Сакс отново включи радиостанцията, за да чуе разтревожения глас на Райм:
- ... чуваш ли? Тази проклетия не...
- Чувам те - каза Сакс със студен глас.
- Какво стана?
- Смущение във връзката, предполагам. При жертвата съм.
Момичето примигна при тази размяна на реплики. Сакс ѝ се усмихна:
- Не си говоря сама. - Показа микрофона. - Това е главното управление. Как се казвате?
- Монеле. Монеле Гегнер.
Момичето погледна нахапаната си ръка, отмести една превръзка и се загледа в раната.
- Разпитай я по-бързо - настоя Райм, - после се заеми със сцената.
Сакс закри микрофона с ръка и прошепна на Селито:
- Този човек е отвратителен, сър.
- Не му обръщайте внимание, полицай.
- Амелия! - излая Райм. - Отговори ми!
- Нали я разпитваме!
- Бихте ли ни описали какво се случи? - попита Селито. Монеле започна да разказва, несвързано, как била в пералното помещение на общежитието в Ийст Вилидж. Как той се криел, дебнел я.
- Какво общежитие? - попита Селито.
- „Дойче хаус“. Там живеят най-вече имигранти от Германия и студенти.
- Какво стана после?
Сакс отбеляза, че Селито, макар и по-рязък и недодялан от Райм, бе по-състрадателен.
- Напъха ме в багажника на някаква кола и ме докара тук.
- Успяхте ли да видите лицето му?
Момичето затвори очи. Сакс повтори въпроса и Монеле каза, че не го е видяла; носел, както предполагаше Райм, тъмносиня маска за ски.
- Und ръкавици.
- Опишете ги.
Били тъмни, не помнеше цвета.
- Нещо необичайно? В престъпника.
- Не. Беше бял. Това видях със сигурност.
- Видяхте ли номера на таксито? - попита Селито.
- Was241?
- Видяхте ли...
- Das Nummernschild - извика на немски Райм.
Сакс подскочи. „Откъде знае и немски?“ Повтори думата на момичето, но то поклати глава.
- Това го разбирам. Но защо казахте „такси“?
- Похитителят не караше ли жълто такси?
- Такси ли? Nein. Не. Караше обикновена кола.
- Чуваш ли, Линкълн?