Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
С помощта на агентите си в Лондон Франклин научава много за британската политическа и военна дейност. През януари 1778 г. генерал лорд Корнуолис докладва в Лондон за хода на войната в колониите и казва, че покоряването на Америка е невъзможно. Думите му са предадени на агента на Франция в Лондон, който успява бързо да предаде чутото на Франклин във Франция. Франклин използва тази информация като още един довод в преговорите с французите, в които той ги увещава да сключат съюз с Америка.
Вж. СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.
Франкс, Артър (1920)
Ръководител на британската разузнавателна служба МИ–6 от 1978 до 1981 г. Ветеран от Управлението за специални операции (УСО) от времето на Втората световна война. Като служител на МИ–6 е работил в Иран и Берлин.
* Франция
Франция открай време е страна, в която се вихрят интриги и шпионаж срещу традиционния враг Англия. Още в битката при Азенкур през 1415 г. крал Хенри V разкрива трима изменници (в днешно време биха ги нарекли ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ) в антуража си, които продават на французите разузнавателни сведения за плановете на англичаните. Това са Ричард — граф на Кеймбридж, Хенри — лорд Скруп от Месъм, и сър Томас Грей — рицар от Нортъмбърланд.
В „Хенри V“ („Henry V“) Шекспир предава разговора на краля с един от предателите: „Що ли да ви кажа, лорд Скруп, вие жестоко, диво, неблагодарно, безчувствено създание с нечовешки лик? Вие, който ключа на всички мои тайни пазехте, който душата ми из дъно познавахте и ликът ми в злато бяхте готов да излеете.“
И тримата са арестувани по обвинение в държавна измяна и шпионаж в полза на Франция и са обезглавени на място.
През Втората световна война Лорънс Оливие, финансиран от английското правителство, създава филмова версия на „Хенри V“, в която обаче са изрязани сцените с предателите — жест на любезност към Франция, която през XX в. от традиционен враг става традиционен съюзник на англичаните.
През 1590 г., когато френският крал Анри IV основава в страната си Пощенска служба (Poste aux Lettres), започва дългата традиция на ЧЕРНАТА СТАЯ (Cabinet noir), където писмата се отварят, прочитат се и се запечатват отново. Бързо се появява необходимостта от специалисти за възстановяване на разчупените или наранените печати. И Франция незабелязано се превръща в световен лидер в шпионажа. В страната бурно се развива шифровото дело, увеличава се търсенето на майстори по шифроване и дешифриране.
Революцията от 1789 г. осъжда отварянето на писмата, но институцията не е ликвидирана, а благополучно работи от времето на Наполеон до началото на XX в.
Трябва да се отдаде дължимото на хитрите и сложни машинации на кардинал АРМАН ЖАН ДЬО ПЛЕСИ РИШЕЛЬО (по времето на Луи XIII — XVII в.), от чийто пример се учат бъдещите организатори на всевъзможните придворни заговори и техните противници.
По време на Войната за независимост на Северна Америка в Париж временно живее и работи дипломатът и шпионин БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН. Той нарича Франция „нация на интригантите“. И наистина тази страна ражда талантливи шпиони. ШАРЛ ЖОНВИЕВ ЛУИ Д’ЕОН например, който работи за крал Луи XV, за маскировка се представя като жена, за да изпълни тайни мисии. Друг АГЕНТ — ПИЕР БОМАРШЕ, е известен с мъдрото си изречение за същността на тайната в този занаят: „… щом един проект е огласен, то този проект е обречен на провал.“
По времето на Наполеон Бонапарт Франция създава централизирана шпионска система. Вътрешната сигурност остава в ръцете на префекта на полицията Жозеф Фуше, който работи усърдно, за да следва максимата на Наполеон, че „лидерът има право да бъде победен, но не и да бъде изненадан“. Министерството на полицията на Фуше ръководи тайна полицейска служба — СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ (Surete Generale — всеобща сигурност). Известна е също като Сюрете насионал (Surete Nationale — национална сигурност) или просто като Сюрете (Surete — сигурност). При Наполеон това ведомство се занимава главно с „черните стаи“. Сътрудниците на Сюрете преглеждат кореспонденцията не само на държавните чиновници и дипломатите, но и на самия Наполеон. По-късно „черни стаи“ като представителства на френската поща са открити във Виена, Амстердам, Хамбург и в други големи градове в Европа.
По време на военните походи Наполеон изисква висококачествено ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Понякога с това се занимават и неговите генерали — те се дегизират и се смесват с лавкаджии и други лица, които следват армията. Други агенти разработват превъзходни карти или отвличат граждани, за да получат информация за всичко, което ги очаква по пътя. Най-важният агент в походите на Наполеон е КАРЛ ШУЛМАЙСТЕР, известен като „император на шпионите“.