Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Фон Ринтелен, Франц (1877–1949)
Сътрудник на германското разузнаване, изпратен в САЩ през Първата световна война за диверсионно-саботажни работи.
Фон Ринтелен е син на крупен банкер. Още като дете научава английски език. Постъпва във военноморския флот през 1903 г. През 1914 г., когато пламва Първата световна война, работи в Главното военноморско командване.
Фон Ринтелен влиза в САЩ през март 1915 г. с швейцарски паспорт на името на Емил Гаше. Задачата му е да организира диверсионно-саботажни акции в Съединените щати. До този момент САЩ официално все още са неутрални, но снабдяват с оръжие Великобритания, Франция и Русия.
Фон Ринтелен урежда масово производство на „пурени бомби“. Това е метална тръбичка с размерите на пура, която е разделена на 2 части, всяка една запълнена със специална киселина. Между тях е поставен меден диск, който изпълнява ролята на часовников механизъм. Двата края на „пурата“ са затворени с восък. Когато киселините проядат преградния диск и се смесят, избухва пламък.
Бомбите се произвеждат на борда на германски кораб, който е на котва в Ню Йорк. Фон Ринтелен наема антибритански настроени ирландски докери, които се промъкват в корабите и поставят бомбите сред мунициите, предназначени за Великобритания. Бомбите са програмирани да избухнат, когато корабите са далеч навътре в Атлантическия океан.
Обичайки да се хвали с успехите си, Фон Ринтелен по-късно твърди, че са се взривили няколко кораба, а на други, на които пожарът е бил загасен навреме, пък са били нанесени щети на товарите. Три от тези кораби, пише той, са превозвали снаряжение, което той чрез посредник предава на руснаците. Така става очевидно, че, извършвайки диверсии, Фон Ринтелен не забравя и за себе си — активно печели пари. Няма точни данни за броя на подпалените от него кораби.
Фон Ринтелен разработва план за подклаждане на стачки сред работниците във военните заводи. Франк фон Папен — военен АТАШЕ в германското посолство във Вашингтон и отговорен за германския шпионаж и саботаж в САЩ, е притеснен от дейността и замислите на Ринтелен. Смята, че Ринтелен ще навреди на други, много по-значителни операции, и успява да уреди изтеглянето му в Германия. Британските декодировчици прехващат съобщението за отзоваването на Фон Ринтелен и през август 1915 г. го арестуват в Саутхемптън, пристигнал с холандски кораб и с швейцарски паспорт. Връщат го и го предават на американските власти. Осъден е за подстрекателство към стачни действия и е изпратен във федерален каторжен затвор, където остава до края на войната.
Фон Ринтелен твърде много преувеличава подвизите си в спомените си „Тъмният пришълец“ („The Dark Invader“, 1933). Приписва си, че е заразявал със смъртоносна отрова коне и мулета, изпращани от САЩ на съюзниците. Освен това твърди, че е участвал във взривяването на военния склад на остров Блек Том в пристанището на Ню Йорк през юли 1916 г., въпреки че по това време е бил в затвора.
Фондация Джеймстаун
Вашингтонска организация, която оказва помощ на емигриралите специалисти от Съветския съюз и Източния блок да се приспособят към живота в Съединените щати. В края на Студената война много източноевропейски РАЗУЗНАВАЧИ предпочитат да предадат тайните си на фондацията, а не на ЦРУ. Фондацията поддържа близки контакти с РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ.
Форт Мийд
Щабквартирата на АНС от 1957 г. Форт Джордж Г. Мийд, както е официалното му име, се намира на средата на пътя между Балтимор и Вашингтон. Мястото е избрано през 1952 г. за тогавашната АГЕНЦИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС) — предшественик на АНС.
Американските усилия в областта на декодирането са съсредоточени в района на Вашингтон през Втората световна война. След войната обединените началник-щабове, притеснени, че една-единствена атака над столицата може да унищожи напълно постиженията и възможностите в декодирането, решават да обединят специалистите в състава на АСВС и да ги изместят от района на Вашингтон. През 1950 г. е избран Форт Нокс, Кентъки. За съжаление голяма част от 5-хилядния персонал на АСВС не може да се премести, а загубата дори и на малък процент от изключително компетентните служители ще бъде в ущърб на работата. Затова през 1952 г. започва търсене на ново място — на не повече от 40 км от Вашингтон. Една от възможностите е Управлението на обществените пътища в ЛЕНГЛИ, Вирджиния. Другото предложение е Форт Джордж Г. Мийд. (Ленгли става щабквартира на ЦРУ.)