![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Последното беше да слязат от конете тук, насред поляната.
И да се приготвят.
Привързаха жребците си, лъснаха оръжията и провериха екипировките си, докато слушаха Карн да обяснява, че ще атакуват разположен недалеч замък и ще отвлекат една жена, която пребивава там. Похапнаха скромно, на крак, без да палят огньове. След това някои от тях отправиха кратки молитви към боговете или към предците, чиито духове ги придружаваха винаги. И дума не ставаше да дирят защита, а само да поканят някой славен предтеча да присъства — може би — на гибелта на драка в сражение, за да може да свидетелства за смелостта му и да осигури славата на рода му.
Естествено, Миниатюриста наблюдаваше тези ритуали с презрение, седнал настрана и сумтейки открито, когато не се кикотеше приглушено. В един момент стана, излезе напред и изчака всички погледи да се насочат към него. След това, посред поляната, той остави рапирата си шиавоне на земята и се съблече чисто гол.
Застана на колене.
Дали на свой ред се готвеше да се моли?
Драките се разшумяха, изпълнени с любопитство, но Керес Карн въдвори ред и тишина, като произнесе само една дума. Той беше отгатнал какво подготвяше драконът. Беше го видял тайно да изпива малко шишенце със златен блян.
Съсредоточен, със затворени клепачи, Миниатюриста дишаше все по-дълбоко. След това сякаш го прониза страшна болка. Без да отваря очи, той се прегъна и изведнъж чертите на лицето му се разкривиха. Болката не намаляваше и принуди Миниатюриста да изстене между стиснатите си челюсти. Скоро вече не можеше да контролира резките движения на раменете и на ръцете си. С подгизнало от пот чело, той се изправи, непохватен и залитащ, докато голото му тяло се променяше и се покриваше с алени люспи. Порасна с цяла глава. Изрева. Изпитваше жестоки мъки, но мускулите му станаха огромни. Костни израстъци покриха възлестия му гръбнак и разширяващите се рамене. Остри нокти израснаха от пръстите на сгърчените му ръце. Лицето му се издължи. Устата му се превърна в паст, а клепачите над пожълтелите му очи станаха вертикални.
Най-после Миниатюриста — или това, в което се беше превърнал — се успокои.
Промяната не беше съвсем пълна. Драконът не възвърна първичната си форма, новият му вид беше междинен. Но съществото, което се обърна към драките, ги покори с излъчването си на сила, бруталност и варварство. Те дълго го наблюдаваха, докато то бавно повдигна могъщите си рамене в ритъма на съдбовно и дълбоко придихание, а гъста пяна потече измежду хищните му зъби.
Драконът вдигна забитата си в земята рапира шиавоне и я насочи напред.
— Да вървим — изрече той с глас, сякаш излязъл от дълбините.
Беше паднал мрак, когато в уречения час Ла Фарг и Ленкур прекосиха двора на замъка Марьой, за да отидат при сеньора Ди Санти.
— Все още се съмнявам дали идеята е добра — рече старият капитан. — В края на краищата, неотдавна тази Италианка се подигра с нас и заради нея без малко не ни убиха, нали не сте забравил?
— Не, капитане. Обаче искаме да разговаряме с Ганиер, което не може да стане без съгласието на представителя на папата. И несъмнено не в противоречие с мнението на сеньората…
— А при това тя вероятно знае много повече за Алхимика от Сенките, отколкото Ганиер — добави неохотно Ла Фарг.
— Напълно сте прав. Тази покана за вечеря е протегната към нас ръка от страна на Италианката.
— Да, протегната ръка. Или нов капан.
Срещнаха се с Марсиак и Лепра на каменното стълбище и влязоха вътре.
В „залата“ почти всичко беше подготвено. Многобройни свещи горяха на стените между картините и препарираните ловни трофеи, както и върху масата, където двете наети от Италианката селянки завършваха да нареждат, както повеляваше обичая, всички ястия, преди гостите да са седнали. Бяха приготвили деликатеси, които — като се имаше предвид мястото и обстоятелствата — представляваха истински банкет. Месата, пастетите, шунките, сирената, плодовете, кремовете и конфитюрите бяха безбройни. Допълнена от много бутилки, тази картина очарова Марсиак и увеличи подозренията на Ла Фарг.
— Но кого се опитват да обаят чак толкова тук? — прошепна той.
Ленкур си зададе въпроса от кой рог на изобилието се беше изсипала тази вечеря. Той реши, че Италианката вероятно е донесла повечето вкуснотии с каретата си и е жертвала голяма част от запасите си, твърдо решена да направи добро впечатление.