Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Запознах Лепра с най-важното — обяви старият капитан, когато Ленкур влезе.
И докато младежът се настани и си сипа чаша вино, мускетарят обобщи:
— И така, около смъртта на Алхимика от Сенките има тайна, която вие се опитвате да разкриете. Интересувайки се от него, или по-точно от специалиста по магии, за какъвто се представяше, сте открили, че е бил препоръчан на херцогиня Дьо Шеврьоз от виконтеса Дьо Маликорн, която изчезна, след като провалихме плана ѝ да създаде френска ложа на Черния нокът. Остава само Ганиер, нейният пратеник за мокри поръчки…
Ленкур погледна заинтригувано през ръба на чашата си към Ла Фарг, който не му обърна внимание. Лепра въобще не беше споменал за дракона, който се готвеше да изпепели Париж. Дали капитанът на Остриетата не му беше казал нищо?
— Точно така — потвърди Ла Фарг. — Кардиналът ни натовари да разговаряме с Ганиер, но не може нито да попречи, нито да забави размяната, която трябва да се състои. Затова бързахме толкова, опасявахме се да не би преговорите да свършат, преди да пристигнем.
— Тези преговори още не са започнали. Отец Жозеф ще ги води от страна на Франция, а ние го очакваме едва утре вечер.
— Но Италианката вече е тук.
— Така е. Впрочем не тя ще преговаря от името на папата.
— Каква е нейната роля в такъв случай?
— Трябва да разпита Ганиер, за да разбере какво знае той. Така пратеникът на папата, който също ще пристигне утре, ще бъде наясно какво да очаква.
Ла Фарг пресуши чашата си, наведе се напред и замислен, се усмихна студено.
— Като разсъди човек — рече той, — само преди месец Италианката трябваше да отговаря на въпросите на господин Лафмас в затвора Шатле. Ето че сега тя разпитва един агент на Черния нокът…
Лепра присви рамене и заяви:
— Аз отговарям единствено за сигурността на затворника. Ако искате да разговаряте с него, трябва да се разберете с Италианката, докато се появи представителят на Негово Светейшество.
— Предпочитам да не чакам до утре.
Мускетарят не знаеше какво да отговори.
— Няма да е необходимо — отсече Ленкур.
— Как така? — възкликна Ла Фарг.
— Благородникът, който стоеше на прозореца до Италианката. Познавам го.
— Сеньор Валерио Личини ли? — учуди се Лепра.
— Точно така се казва. Син на знатен римски аристократ. Но е по-познат като отец Фарио.
— Свещеник ли е? — запита Ла Фарг.
— Йезуит. Двамата сме се срещали в миналото. Той е агент на папата и съм готов да се обзаложа, че е преговарящият, когото очакваме.
— А дали и той ви е разпознал? — обезпокои се капитанът на Остриетата.
— Не зная.
— Но защо е необходима тази комедия? — възмути се мускетарят.
— За един преговарящ може да е полезно първо да почувства атмосферата, да подуши какво се крои, може би дори да дочуе нещо, което не биха казали пред него, ако знаеха, че… Но всъщност аз гадая. Не е забранено да предполагаме, че мотивите на отец Фарио и на Италианката са по-неясни.
В този момент влезе Марсиак.
Може би малко по-разпасан от обикновено, беше във великолепно настроение и имаше слама в разрошените коси.
— Току-що срещнах Дюрийо — заяви той. — Италианката ни кани на вечеря тази вечер.
Въоръжени с тежки рапири, с ками и с пистолети, драките бяха готови за бой на поляната, под звездното небе. Убийци, грабители и наемници, те се подчиняваха на водач, който се казваше Керес Карн. Повечето от тях не бяха толкова високи, но всичките изглеждаха по-масивни от червения драк с фина мускулатура и змийски рефлекси. В отряда се числеше и Ака’рн, огромен и безмълвен черен драк. Той беше телохранител на Карн.
Интелигентен и лишен от скрупули, безумно жесток, Керес Карн се ползваше с безспорен авторитет. Никога не обясняваше заповедите си, но и никой не се осмеляваше да ги обсъжда. Неговите главорези хранеха към вожда си смесица от възхищение и неоспорим респект. Дали биха приели да служат на дракон под командването на друг? За всеки драк подобно нещо означаваше доброволно отново да попадне под робство и сам да моли да го бият с камшик. Но никой не оспори решението на Карн, нито пък се поколеба да следва този дракон, чиято аура беше толкова могъща, че за техен огромен срам някаква сервилна тръпка ги обземаше в негово присъствие. Драконът държеше да го наричат „господарю“. В лагера никога не се смесваше с тях и не разговаряше с Карн, а бруталните му и отвратителни маниери не го смущаваха никак. Червеният драк изпълняваше всичките му разпореждания.