![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Не се безпокойте — продължи Лепра, все така усмихнат. — Гарантирам ви, че тази госпожа може да се задоволи с далеч по-скромни удобства от тези, които намери тук.
Застанала на един прозорец, красивата Италианка разглеждаше внимателно младите селянки, дошли да предложат услугите си в замъка. Тя посочи две от тях с пръст и нареди да се качат, докато другите си тръгнаха разочаровани. Лепра отлично знаеше с кого си има работа, и не се съмняваше, че Алесандра е избрала двете най-красиви и най-непринудени, за да ѝ прислужват. Като забеляза, че гледа към нея, тя му се усмихна и му махна с ръка. Той отговори хладно, като леко повдигна шапката си.
Дюрийо не зададе никакви въпроси повече.
Въпреки това Лепра реши, че му дължи известно обяснение.
— Нямам представа кой е благородникът, който я съпровожда, но тази изпратена ни от папата Италианка е опитна шпионка и авантюристка. Наскоро се запознах с нея, докато служех при капитан Ла Фарг. Тя твърдеше, че може да разкрие заговор, и получи правото на защита от Кардинала. Както винаги, мотивите ѝ бяха неясни. Въпреки това трябва да призная, че сведенията, които ни даде, се оказаха полезни за разрешаването на особено важен проблем, ала за него нямам право да ви кажа нищо.
В двора падна мрак, а лакеи, прислужнички и мускетари се движеха насам-натам, повече или по-малко заети.
— Опасна ли е? — запита Дюрийо.
— Много. Не се лъжете, като гледате това прелестно лице и невинния ѝ вид. Пазете се: тя е от жените, които никога не се отказват да съблазняват и живеят заради желанието, което събуждат у мъжете.
По студеното изражение на Лепра Дюрийо разбра, че той говори от собствен опит. След това вниманието му беше привлечено от младите селянки, които Италианката не нае и които флиртуваха весело с двама мускетари край вратата.
— Да ги оставим ли? — запита той и посочи с брадичка оживената групичка.
Лепра прецени всички аргументи за и против, но не успя да отговори. От най-високата кула на замъка, някакъв мускетар съобщи, че се приближават стремително конници.
Ла Фарг, Ленкур и Марсиак пристигнаха вечерта в Марьой сюр И. Ужасно мръсни, те бяха препускали почти без почивка два дни по прашните пътища, под лъчите на безмилостното слънце. Бяха изтощени и не знаеха дали не е прекалено късно, за да разговарят с Ганиер. Въпреки всичко с облекчение видяха кулите на замъка и високите стени, откъдето ги наблюдаваха мъже в сини мантии със сребърни кръстове.
— Кралски мускетари? — учуди се Марсиак. — По-скоро очаквах червени мантии…
— Маркиз Дьо Ганиер е затворник на краля — отбеляза Ла Фарг.
Някакъв мускетар ги спря при вратата, под свода, след като бяха преминали по подвижния мост над ров, целия в храсталаци. Без да слиза от седлото, Ла Фарг подаде документите, подписани от Кардинала, и изчака мускетаря да ги разгледа. Зад него Марсиак свали шапката си и избърса потта от челото си.
— Добре че стигнахме — прошепна на Ленкур.
Разбиращо, той му отговори с усмивка.
— Капитане?
Всички погледи се обърнаха към този, чийто глас прозвуча, което ще рече към Лепра, който идваше насам от двора с Дюрийо. Мускетарят на пост му подаде документите на Ла Фарг, но Лепра не ги погледна, а попита:
— Какво търсите тук?
Осъзна, че е груб, и продължи по-меко:
— Не, по-късно ще ми кажете. И тримата сте жалка гледка, така че напълно сте заслужили малко почивка.
Конниците бяха допуснати да влязат и най-после можеха да слязат от седлата и да стъпят в двора. Лепра нареди да се погрижат за конете им и натовари Дюрийо със задачата да им намери място, където да преспят. Старият капитан поблагодари и сваляйки ръкавиците си, забеляза дама и господин зад един прозорец. Той не познаваше благородника, но жената можеше да бъде само Алесандра ди Санти.
— Животът е пълен с изненади, нали? — рече Лепра, който го следеше с крайчеца на окото си. — Ще ви обясня…
Остриетата дълго се освежаваха на поилката, след което Ла Фарг и Ленкур последваха Дюрийо в една свободна и прашна зала в централната сграда, където трябваше да се задоволят да спят на сламеници. Марсиак остана край кладенеца да разговаря с едната от красивите селянки, които Италианката беше наела.
Тъй като искаше да се преоблече, Ленкур малко по-късно се присъедини към Ла Фарг и Лепра в една приятно прохладна стая. Седнаха около трапезата и няколко бутилки вино. Гасконецът все още не се появяваше, което не учуди и не обезпокои никого.