На крачка от гроба [bg]

— Зелени очи, подаващи се кучешки зъби… доста уличаващо, бих казала.

— Така ли? — Той седна и премести купата. — Явно съм забравил да те информирам какво друго предизвиква такава реакция, но ще ти подскажа — не е кръвта.

Оу! Поех дълбоко дъх.

— След миналия уикенд няма нещо, което да не си виждал, и се съмнявам, че те обзема желание, докато ме гледаш по сутиен.

— Котенце, погледни ме — рече той.

Аз премигнах.

— Гледам те.

— Но не ме виждаш. — Той се доближи и очите му вече изцяло светеха в зелено. — Гледаш право през мен, сякаш не съм тук. Гледаш ме… и не виждаш мъж. Виждаш вампир и заради това ме пренебрегваш. Едно от малкото изключения в това отношение бе миналият уикенд. Прегръщах те и те целувах, и наблюдавах как твоите очи светват от желание и поне веднъж усетих, че ме виждаш какъвто съм. Не само поредното небиещо сърце с черупка около него. Сега искам отново да ме погледнеш така, без повече извинения с наркотици. Аз те желая. — Лека усмивка играеше на устните му, докато се разкриваше. — Искам те от момента, в който се срещнахме, и ако си мислиш, че като седиш до мен по сутиен, не ме възбуждаш до полуда, много се лъжеш. Просто не влизам насила там, където не съм поканен.

В продължение на няколко напрегнати секунди останах занемяла. Толкова много неща се бяха случили тази вечер, че на мозъка ми му бе трудно да ги осмисли. Погледнах Боунс и като че ли чак сега очите ми се отваряха, защото изведнъж го видях. Високите скули, тъмните вежди, засенчващи очите, превърнали се в изумруди, извивката на устните, правия нос, изваяната челюст. Алабастровата кожа, покриваща стройното му мускулесто тяло. Хубавите му ръце и дългите тънки пръсти. Боже Господи, колко красив беше! Абсолютно, невероятно красив и сега, когато най-сетне си позволих да видя това, не можех да спра да го гледам.

— Целуни ме.

Думите ми се изплъзнаха, преди да помисля, и осъзнах, че от известно време тайно бях копняла да ги изрека. Боунс се приведе над мен и устните му леко се притиснаха към моите. Нежно. Даваше ми възможност да размисля и да го отблъсна, но аз не го направих. Плъзнах ръце около шията му и го придърпах по-близо.

Той прокара език по устните ми, докато не ги разтворих. Докосна езика ми със своя за миг, преди да се оттегли. Последва ново трепкащо докосване и ново отдръпване, и после отново и отново. Съблазнявайки ме, убеждавайки ме. Най-сетне моят език се плъзна в устата му и ме обзе невероятно чувствено усещане, когато той го засмука.

Простенах, неспособна да се спра. Драскането на резците му трябваше да ме притесни, но това не се случи. Очевидно не му пречеха, защото той ме целуваше със същата страст, с която ме бе целувал и миналата седмица. Сетивата ми се подпалиха и аз прокарах ръка от врата надолу по ризата му. Разкопчах копчетата едно по едно. Когато дрехата остана напълно отворена, плъзнах ръце по голата му кожа и, о, Боже, усещането бе също така невероятно, както когато я гледах. Като коприна, опъната върху стомана. Боунс се пресегна и дръпна яката надолу, цялата риза се свлече на земята. През цялото време не спираше да ме целува, докато дъхът ми не започна да излиза на пресекулки.