Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 119
Перейти на страницу:

— Какво мислиш?

— Каквото каза ти.

— Кое по-точно?

— Че нещо ви убягва.

Те приключиха разговора с минимално количество сантименталности. Майрън подкара колата към родния си град. Би ли могъл наистина да го направи? Би ли могъл да живее на място, различно от онова, което винаги беше наричал свой дом?

Отговорът, за първи път в живота му, беше твърдо „да“.

Докато шофираше, се обади Уин.

— Ало?

— Разкажи ми всичко.

— Гледа ли интервюто на семейство Мур? — попита Майрън.

— Гледах го.

Освен гласа му, Майрън чуваше в слушалката и гласовете на други хора, които викаха на някакъв чужд език.

— Къде точно се намираш?

— Рим.

— Италия?

— Не. Рим, щата Уайоминг.

— Няма причина да си саркастичен.

— Кому е нужда причина?

— Брук не е убедена, че това момче е Патрик — каза Майрън.

— Да, тя ми го написа в съобщение.

— Обадих се на моя човек във ФБР. Той има една приятелка, която може би ще успее да ни помогне. Занимава се със съдебни лицеви реконструкции или нещо такова.

— Аз също направих бегла справка — каза Уин. — Сравних кадър от днешното интервю със снимката на шестгодишния Патрик, както и с компютърно генерираните снимки.

— Някакво заключение?

— Не — каза Уин. — Но си задавам два въпроса. Ако това не е Патрик, тогава кой е? Ако това не е Патрик, защо Хънтър и Нанси биха лъгали, че е?

Майрън се замисли.

— Не знам.

— Един ДНК тест би ни помогнал.

— Би — съгласи се Майрън. — И все пак да предположим, че се окаже, че това не е Патрик. Какво би означавало това? Имаш ли минутка?

— Имам.

— Нека огледаме ситуацията от всички възможни ъгли, дори от най-безумните.

— Например? — каза Уин.

— Например да предположим, че Нанси и Хънтър са убили двете момчета и са скрили телата им. Да, знам, безумно е, но нека в името на хипотезата да предположим, че е възможно.

— Добре.

— Може би, за да отклонят подозренията от себе си, те решават да върнат някакъв фалшив Патрик. Намират тийнейджър, който е на подходяща възраст и изглежда по подходящия начин. Изпращат ти онези имейли, с които те насочват в желаната посока. Ти откриваш тийнейджъра на „Кингс Крос“ или където там решат. Следиш ли ми мисълта?

— Не съвсем — каза Уин.

— Именно, защото дори в най-безумната хипотеза няма никаква логика. Точно това искам да кажа. Че не е имало никакви заподозрени — дори след всичките тези години. Никой не ги е заподозрял. Ако са убили момчетата — отново казвам, че само си приказвам, не мисля, че това се е случило наистина, — те нямаше да постигнат нищо с това да се престорят, че Патрик е бил намерен.

— Така е — каза Уин.

После добави:

— Разбира се, може да е съвсем друга измама.

— Каква например?

— Да кажем, че момчето не е Патрик.

— Добре.

— Нека също да кажем — продължи Уин, — че някой иска да натопи Нанси и Хънтър. Този някой прави така, че фалшивият Патрик да бъде намерен. Този някой знае, че Нанси и Хънтър толкова силно искат това да е техният син, че лесно ще се заблудят.

— Желанието всичко да приключи — каза Майрън.

— Точно. Може да те заслепи.

— И пак: какъв е мотивът? Този фалшив Патрик ще краде пари или какво?

Уин се замисли.

— Не, не мисля, че е това.

— А и раните на момчето бяха истински. Бил е намушкан. Имахме късмет, че не умря.

— От ръката на Дебелия Ганди — каза Уин. — Майрън?

— Да.

— Отново го правим.

— Правим кое?

— Пренебрегваме аксиомата на Шерлок. Имаме нужда от още информация.

Уин имаше право. Често цитираха любимия литературен герой на сър Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс. „Основна грешка е, когато човек теоретизира, преди да е запознат с всички доказателства. Така неусетно започва да извърта фактите, за да паснат на теорията, вместо теорията да пасне на фактите.“

— Майрън?

— Да.

— Какво друго не е наред?

Майрън въздъхна дълбоко.

— Няма да ти хареса.

— О, тогава настоявам да започнеш да увърташ и да го захаросаш малко, преди да ми кажеш.

— Още сарказъм?

— Още увъртания?

Майрън не чака втора покана, а разказа на Уин всичко за срещата си с Нийл Хюбър и за съобщенията между Чик Болдуин и Нанси Мур. Когато приключи, Уин замълча за момент. Майрън все още чуваше в слушалката виковете на чужд — предположи, че е италиански — език.

— Защо си в Рим? — попита Майрън.

— Скоро ще открия Дебелия Ганди.

— В Италия ли е?

— Съмнявам се.

После:

— Вярваш ли на твърденията на Чик, че съобщенията са били напълно безобидни?

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)