Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 119
Перейти на страницу:

— Заради онова дете, на семейство Мур, което току-що откриха.

Баща му обърна глава към кухнята.

— От колко време ни подслушваш?

— Тъкмо започнах — каза майка му. — Не чух нищичко за цялата история с тъжната годеница и как си изми ръцете с мен.

Входната врата гръмко се отвори, точно както би направил един тийнейджър, когато реши да влезе вкъщи. Мики нахлу през вратата, а почти веднага след него влезе и Ема. Той погледна Майрън.

— Хей, какво правиш тук?

Мики беше ужасен актьор.

— И аз се радвам да те видя — каза Майрън. — Здрасти, Ема.

— Здрасти, Майрън.

Ема — момичето, което баща му беше описал с черния цвят — имаше външен вид от онези, които едно време наричаха „готик“ или „емо“ (оттам и прякора й), но Майрън не беше достатъчно в крак с младежката терминология, за да знае как точно се казва сега. Наистина всичко по нея беше черно, в контраст с възможно най-бялата кожа, която човек може да постигне. Мики и Ема първоначално бяха приятели, даже най-добри приятели, но по някое време, докато бяха изграждали връзката помежду си, според Майрън може би бяха направили и следващата крачка.

Мики целуна дядо си по бузата. После се обърна към баба си и каза:

— Много си красива, бабо.

— Не ме наричай така.

— Как?

— Бабо. Казала съм ти. Твърде млада съм, за да ти бъда баба. Наричай ме Елън. И ако някой те попита, кажи, че съм втората, много по-млада съпруга на дядо ти, за която се е оженил, за да се фука.

— Ясно.

— А сега дай на Елън една целувка.

Той прескочи стъпалото към кухнята. Когато Мики се движеше, къщата се тресеше. Той я целуна и я прегърна. Майрън ги гледаше и преглъщаше. После Мики се обърна към Майрън.

— Да не плачеш? — попита Мики.

— Не — каза Майрън.

— Той защо плаче? — попита баба си Мики. — Защо винаги плаче?

— Винаги е бил емоционално момче. Не му обръщай внимание.

— Не плача — каза Майрън и се огледа за нещо, с което да се разсее, но не успя. — Нещо ми влезе в окото.

— Имам нужда някой да ми помогне да сложа масата — каза майка му.

Мики каза:

— Заемам се.

— Не — каза баба му. — Искам Ема да ми помогне.

— С удоволствие, госпожо Болитар.

— Елън — поправи я тя. — Кажи сега, вие с Мики вече двойка ли сте? Как му викат сега децата? Излизате ли? Гаджета ли сте?

Мики беше потресен.

— Бабо!

— Добре, Ема, забрави, реакцията му показва предостатъчно. Не са ли сладки, като се изчервят така?

Ема, която изглеждаше също толкова потресена, бавно тръгна към кухнята. Бащата на Майрън каза:

— По-добре да отида при тях. За всеки случай.

Майрън и Мики останаха сами.

— Получих съобщението ти — каза Мики.

— Предположих. Мислиш ли, че ще можеш да помогнеш?

— Да. Мисля, че и Ема ще може да помогне.

— Как?

— Имаме план — каза Мики.

Глава 22

Медиите си бяха тръгнали от къщата на Нанси Мур.

Майрън не знаеше дали решението е било взето след молбата на семейството да уважат личното им пространство, или защото новините остаряваха толкова бързо, или защото нямаше повече материал, с който да подклаждат медийния огън. Вероятно беше комбинация и от трите, но така или иначе, Майрън беше много благодарен. Беше осем часът вечерта, когато спря колата си на алеята пред къщата и почука на вратата.

Нанси Мур отвори вратата с чаша бяло вино в ръка.

— Късно е — каза тя.

— Съжалявам — каза Майрън. — Щях да се обадя.

— Беше дълъг ден.

— Знам.

— Дори нямаше да отворя вратата, ако не…

Той знаеше. Тя все още се чувстваше задължена.

— Виж, искам да поговорим само за няколко минути.

Майрън погледна през рамото й към вътрешността на къщата.

— Хънтър тук ли е?

— Не. Вечерта замина с колата обратно към Пенсилвания.

— Там ли живее?

Тя кимна.

— Отиде там след развода.

Майрън погледна табелата „ПРОДАВА СЕ“.

— И вие ли се местите?

— Да.

— Къде?

— Пак там.

— Пенсилвания?

— Виж, Майрън, не искам да се налага да настоявам.

Той вдигна ръка.

— Може ли да вляза само за минутка?

Тя неохотно се отмести от пътя му. Майрън влезе вътре и спря, когато видя младата жена, застанала в долния край на стълбището.

— Това е моята дъщеря, Франческа — каза Нанси.

Майрън за малко щеше да каже стандартното „искаш да кажеш сестра“, но сдържа ласкателството си. По време на телевизионното интервю не беше забелязал колко много си приличат, но защото беше зает с друго. Ако някой кандидат за ролята на съпруг на Франческа искаше да разбере как би изглеждала след двайсет години, то Нанси го лишаваше от възможността да развихри въображението си.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)