Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 119
Перейти на страницу:

— Чик?

— Какво?

— Това е доста странен начин да оправдаеш изневярата — каза Майрън.

— Не съм изневерявал на съпругата си.

Той се приведе към него.

— Но искам да кажа, че каквото и да правиш, няма повече да се ровиш в това.

— Чик, това заплаха ли е?

— Онези съобщения нямат нищо общо със сина ми. Но аз разбирам какъв ти е мотивът.

— Мотивът ми е да открия сина ти.

— Да бе, да. Искаш ли да ти кажа нещо, което ме преследва и до ден-днешен? Брук искаше да се обади на Уин веднага щом отвлякоха Рийс. Още на първия ден. Но аз я разубедих. Мислех си, че полицията ще се справи. Искаше ми се — което е иронично, като се има предвид онова, което ти казах преди малко, — искаше ми се да играя по правилата. Като по учебник. Иронично, нали? И сега ми се налага да живея с това.

— Това, което казваш, няма много смисъл, Чик.

Той се наведе още по-напред. Майрън подушваше уискито.

— Каквото и да се е случило между мен и Нанси — каза той през зъби, — няма нищо общо със сина ми. Чуваш ли ме? Трябва да престанеш да се навираш, преди някой сериозно да пострада.

Телефонът на Майрън иззвъня. Той погледна номера на екрана и видя, че се обажда Брук Болдуин. Показа го на Чик и после доближи телефона до ухото си.

— Моля?

— Чик ми каза, че ще се виждате — каза Брук. — С теб ли е сега?

Майрън погледна Чик. Чик кимна и се наведе към телефона.

— Тук съм, скъпа.

— Гледахте ли Си Ен Ен?

— Да — каза Майрън.

— Аз го записах — каза Брук. — Гледам записа кадър по кадър.

Чик каза:

— И?

— И не съм убедена, че това момче е Патрик Мур.

Глава 20

Само при вида на името на Териса, изписано на екрана на мобилния му телефон, напрежението в мускулите на раменете на Майрън се изпари. Той вдигна на път към колата си и без встъпителни думи каза:

— Толкова много те обичам.

— Не че искам да обиждам Уин — отговори Териса, — но това е много по-готин начин да започнеш разговор по телефона от „Съобщете“.

— Мисля, че няма да го използвам всеки път — каза Майрън.

— А защо не? Може да зарадваш някого.

— Къде си?

— В хотелската ми стая — каза Териса. — Хей, помниш ли последния път, когато бяхме заедно в хотелска стая?

Майрън не се сдържа и се ухили.

— Колко пъти ни звъняха, да се оплачат от шума?

— Ами, Майрън, ти наистина беше ужасно гръмогласен.

Майрън премести телефона до другото си ухо.

— Пръстите на краката ми бяха изтръпнали цяла седмица.

— Май не схванах шегата.

— И аз, но ми се стори уместна.

— Беше — съгласи се тя. — Липсваш ми.

— И ти на мен.

— Тази работа.

— Да?

— Ако я получа — а това е едно голямо „ако“, — но ако я получа, може да поискат да се преместя в Атланта или Вашингтон.

— Добре — каза Майрън.

— Би ли се преместил?

— Разбира се.

— Просто така?

— Просто така.

— Иначе в началото бих могла да пътувам — каза тя.

— Няма да пътуваш. Местим се.

— Господи, колко си секси, като си толкова категоричен.

— А и когато не съм.

— По-полека — каза Териса. — Сигурен ли си? Мога да откажа. Ще имам и други предложения за работа.

Майрън беше прекарал тук целия си живот. Беше роден тук, беше израснал тук, беше учил четири години в Северна Каролина и отново се беше върнал тук. Беше толкова привързан към всичко тук, че дори беше купил родната си къща, само и само да не се налага да се откъсва от миналото си.

— Сигурен съм — каза Майрън. — Искам да постигнеш всичко в кариерата си, което искаш.

— Ох, недей да звучиш толкова политически коректно.

— Също така искам съпругата ми да ме издържа.

— В такъв случай ще трябва да бъдеш в готовност по всяко време да задоволяваш сексуалните ми нужди — каза Териса.

Майрън въздъхна.

— Все давам ли, давам.

Тя се засмя. Териса не се смееше често. Той обожаваше да го чува.

— Трябва да се приготвя — каза тя. — Второто интервю е след час.

— Успех.

— Ти къде отиваш? — попита тя.

— След този разговор? Да си взема един студен душ. После ще отида да видя родителите ми и Мики.

— Гледах интервюто по телевизията.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)