Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 119
Перейти на страницу:

— Няма да ми е от полза.

Нийл стана от стола и застана до прозореца. Завъртя пръчицата на щорите, затвори ги за момент и после отново ги отвори. Беше вперил поглед надолу към някаква строителна площадка.

— Открихме текстови съобщения — каза Нийл — между Чик Болдуин и Нанси Мур.

Майрън зачака да види дали ще каже още нещо. Когато не го направи, Майрън попита:

— Какви текстови съобщения?

— Многобройни.

— Знаеш ли какво е пишело в тях?

— Не. Били са изтрити и от двата телефона. Телефонните компании не пазят копия със съдържанието.

— Предполагам, че сте попитали Чик и Нанси за тях?

— Попитахме ги.

— И?

— И двамата твърдяха, че са си пишели за всекидневни неща. Понякога за момчетата. Понякога за възможността семейство Мур да инвестират при Чик.

— Семейство Мур инвестирали ли са при Чик?

— Не. И съобщенията са били изпращани във всички часове на деня. И на нощта.

— Разбирам — каза Майрън. — Разговаряхте ли с господин Мур и госпожа Болдуин за това?

— Не. Към този момент федералните вече се бяха включили в разследването. Не трябва да забравяш каква беше ситуацията в онзи момент. Натиска, страха, неизвестността. Семействата вече бяха на ръба. Проследихме обстойно тази нишка, но не стигнахме до нищо. Не виждахме причина да предизвикваме допълнителна болка.

— А сега?

Нийл се обърна и сведе поглед към Майрън.

— И все още не виждам причина да причиняваме допълнителна болка. Затова не исках да ти казвам.

На вратата се почука. Нийл каза на чукащия да влезе. Един млад мъж подаде глава през рамката на вратата.

— Срещата ви с губернатора е след десет минути.

— Благодаря. Чакай ме в лобито.

Младият мъж затвори вратата. Нийл Хюбър пристъпи обратно до бюрото си, събра мобилния телефон и портфейла си и ги напъха по джобовете.

— Може и да звучи изтъркано, но случай като този никога не те оставя на мира. Отчасти виня себе си. Знам, знам и въпреки това го правя. Чудя се дали ако не бях, само ако не бях малко по-добър като полицай…

Той не довърши изречението. Майрън се изправи.

— Върши си работата — каза Нийл, като се отправи към вратата. — Но ме дръж в течение.

Глава 19

— Стана ли вече обяд? — попита Чик.

Майрън погледна часовника си.

— Още пет минути.

— Тогава най-добре да наглася лаптопа.

Седяха на огромния мраморен бар в „Ла Сирена“, италианския ресторант в прочутия хотел „Меритайм“ в Челси. Вътре беше едновременно лъскаво и уютно, модерно, но с отчетлива шестдесетарска нотка. Границата между закритата и откритата част на ресторанта беше почти неразличима. Майрън си отбеляза наум незабавно да доведе Териса тук.

На стената нямаше телевизор — мястото не беше такова, — затова Чик беше донесъл лаптоп, на който да могат да гледат на живо интервюто по Си Ен Ен.

— Точно днес не можeх да си остана вкъщи — каза Чик. Кожата на лицето му все така лъщеше, сякаш току-що му бяха направили някаква терапия с нагорещен парафин. Може би бяха. — Двамата с Брук просто седим, вперили поглед един в друг, и чакаме. Сякаш всичко се случва наново, представяш ли си?

Майрън кимна.

— Не мога да ти опиша колко трудно е всичко това. Сякаш през тези десет години сме живели в някакво чистилище. Трябва да се разсейваш с нещо, иначе просто ще се побъркаш. Затова тази сутрин реших да отида в офиса. После се срещнах с адвокатите си, за да видя какво бихме могли да направим.

— Да направите за кое? — попита Майрън.

— За отказа на Патрик да говори. Опитвах се да намеря някаква законова причина. Сещаш се, за да го накарам да сътрудничи.

Чик вдигна поглед от екрана на лаптопа.

— А ти защо искаше да се срещнем?

Майрън все още не беше сигурен как точно да повдигне въпроса за съобщенията с Нанси Мур. Дали да кара направо, или да вмъкне въпроса внимателно?

— Задръж — каза Чик. — Всеки момент ще започне.

Модерната ера. В „Ла Сирена“ имаше доволно многообразие от дейци на изкуството, хипстъри и господари на фондовата борса. Ресторантът беше оживен заради пристигащите за обяд, а тук, на бара, двама мъже седяха надвесени над един лаптоп и гледаха новините. Никой не им обърна внимание.

— Чакай малко, къде са? — попита Чик.

Майрън разпозна помещението.

— Това е дневната на семейство Мур.

— Няма да са в студиото?

— Явно не.

На екрана Андерсън Купър беше седнал в луксозно кожено кресло. Нанси и Хънтър бяха седнали срещу него на един диван. Хънтър беше облечен с тъмен костюм и тъмна вратовръзка. Нанси беше облечена със светлосиня рокля — стилна, но скромна.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)