Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 119
Перейти на страницу:

— А защо сега си тук?

— Спасихме едно от момчетата — казвам аз. — Имам нужда от помощта ви, за да спасим и другото.

Това, изглежда, ги удовлетворява.

— Не би трябвало да е особено трудно — казва Карло. — За да се включиш в играта, трябва да се регистрираш на нашия сървър.

— Така, чрез интернет протокол, ще узнаем местоположението на компютъра му.

— По дяволите — казва Карло, — използва виртуална частна мрежа.

— Нищо чудно — отговаря Ренато, — но ще успеем да я заобиколим, като…

Отново започват да говорят на италиански, но това не ме безпокои. Така или иначе, не говоря техничарски. Звучат шумно и ядосано. Започват да се ругаят един друг. Чувам някои от имената на играчите от „Рома“ и „Лацио“ и вече съм сигурен, че подновяват кавгата кой отбор е по-добър. Джузепе ме предупреди, че това е техният начин на работа.

— Колкото повече се ядосат — уверява ме той, — толкова по-близо са до отговора на въпроса.

Затова започвам да чакам. Изглежда, се опитват едновременно да се съсредоточат над играта и да узнаят местоположението на РАЙСКИ ТРИП.

— Прав си — казва ми Карло, без да спира да натиска бясно копчетата на клавиатурата си. — Наистина е Дебелия Ганди.

— Опитва се да не се издава — добавя Ренато.

— Да се прикрие, понеже знае, че познаваме стила му на игра — казва Карло.

Двамата отново започват да крещят на италиански. Десет минути по-късно чувам весели възгласи. Джузепе ми кимва, когато някакъв принтер започва да печата. Той се приближава до него и взима лист хартия.

— Адресът — казва Джузепе и ми го подава.

Поглеждам листа. Адресът се намира в Холандия.

— Колко време имам?

Отговаря ми Карло.

— Ако дадем всичко от себе си, ще приключим след около два часа.

Тръгвам към вратата.

— Тогава не давайте всичко от себе си — казвам му аз.

* * *

Майрън спря колата пред остарялата двуетажна къща.

В този дом беше отгледан. Е, не просто отгледан. Беше живял тук със своите родители… ами, доскоро. Всъщност, когато родителите му, Елън и Ал („Хората ни наричат „Ел Ал“ — обичаше да разказва майка му, — нали се сещаш, като израелската авиокомпания“), най-сетне решиха да продадат къщата и да прекарат старините си във Флорида, Майрън я беше откупил от тях.

Едно време — всеки път когато докарваха Майрън до къщи или той самият паркираше отпред — майка му изтичваше навън и го прегръщаше, сякаш току-що го бяха освободили след пет години във вражески плен. Тя си беше такава.

Това, разбира се, го беше засрамвало много пъти. И в същото време — също толкова силно, разбира се — това му беше доставяло неимоверно удоволствие. Когато си млад, просто не можеш да разбереш какво велико изживяване е да бъдеш обичан безрезервно.

Сега, когато входната врата се отвори, майка му бавно тътреше крака по земята. Баща му й помагаше, като я придържаше за лакътя. Майка му, тази неизменна яростна феминистка, беше паднала в жертва на безпощадната болест на Паркинсон. Майрън почака малко в седалката си, докато тя успее да се приближи до колата. Най-сетне тя дръпна ръката си от опората на баща му и той разбра, че го прави, защото не иска синът й да разбере, че е остаряла и немощна.

Майрън слезе от колата, когато майка му се приближи съвсем. Тя отново го прегърна, сякаш току-що го бяха освободили от плен. Той също я прегърна. Баща му я последва. Майрън го целуна по бузата. Така поздравяваше баща си. С целувка. Винаги.

— Изглеждаш уморен — каза мама.

— Добре съм.

— Ал, не ти ли изглежда уморен?

— Остави го на мира, Ел. Изглежда нормално. Изглежда здрав.

— Здрав — повтори тя и се обърна към съпруга си. — Ти какво, да не си станал лекар?

— Просто отбелязвам.

— Трябва да се храни повече. Влез вътре. Ще поръчам още храна.

Елън Болитар не готвеше. Никога. Когато Майрън беше в гимназията, тя си беше пробвала късмета с някакво месно руло със сос рагу. Миризмата не изчезна, докато не пребоядисаха кухнята.

Майрън й подаде ръка. Майка му го изгледа на кръв.

— И ти ли? Нищо ми няма.

Тя се запъти обратно към къщата, като видимо накуцваше. Майрън погледна баща си, който просто леко поклати глава. Тръгнаха след нея.

— Ще се обадя в „Неро“ да изпратят още едно телешко с пармезан. Той трябва да се храни. А и племенникът ти се храни така, все едно има тения.

Тя ги отпъди с ръка.

— Хайде, момчета, отивайте да гледате телевизия по мъжки или да правите каквото там правите, за да се сближавате.

Тя се хвана за парапета и се отправи към кухнята. Баща му кимна на Майрън да го последва. Майрън постоя неподвижно за момент и се остави на познатото усещане да го завладее.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)