Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Диамантът на Венеция [bg]
Диамантът на Венеция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Диамантът на Венеция [bg]

Электронная книга - «Диамантът на Венеция [bg]». Краткое содержание книги:

История за порок и хазарт, за алчност и благородство и за любовта, която преодолява всички препятствия — дори и смъртта… Венеция, 1604 г. Из средите на комарджиите и куртизанките в града плъзват слухове за рядък и безценен диамант, дошъл от Константинопол. Търговецът Пол Пиндар е убеден, че има връзка между скъпоценния камък и съдбата на изчезналата му годеница Силия Лампри. А единственото желание на Пол е да намери своята любима! Обсебен от тайнствения диамант, той успява да си осигури място в игра на карти с високи залози и награда — „Синевата на Султана“, като пренебрегва предупрежденията за опасност на своя служител Джон Карю и на куртизанката Констанца. В богат манастир на един от островите във венецианската лагуна сестра Анета, новопостъпила монахиня, е единствената, която е виждала „Синевата на султана“ и знае как се е озовал във Венеция. Един ден тя се сблъсква с Джон Карю, който обича да съблазнява млади монахини и тайно ги посещава в килиите им. В негово лице Анета вижда човек, който може да я отведе до Пол, за да изпълни тя последното желание на приятелката си Силия, а Карю открива в манастира повече от това, което е очаквал… Кейти Хикман е автор на седем успешни книги, включително два исторически бестселъра — „Courtesans“ и „Daughters of Britannia“. Последните й творби са „Тайната порта“ и „Диамантът на Венеция“, първа и втора част от трилогия, развиваща се в края на ХVI и началото на ХVII век. Книгите й са преведени на над двайсет езика. Кейти Хикман живее в Лондон с двете си деца и съпруга си, философа А. К. Грейлинг.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 120
Перейти на страницу:

В продължение на няколко минути Елена просто стоеше и зяпаше тази гледка с отворена уста. Беше толкова очарована, че не забеляза възцарилата се наоколо тишина — тишина, която беше толкова пълна, че звънтеше в ушите й. Нищо не се помръдваше, даже птиците бяха спрели да пеят. Тя изобщо не забеляза, че вече не чува гласовете на жените от лагера и че беше изгубила от поглед дори дъщерите си.

Единственото, което съзнаваше в момента, беше внезапната си, неутолима жажда. Устата й беше пресъхнала, гърлото й беше като пергамент. Непременно трябваше да пийне от тази вода, нямаше как да не пийне! Но с пристъпването към големия камък отново се поколеба. Паная моу! предупреди сама себе си. Тук няма нищо, не бъди глупачка! Приближи се до малкото езерце, образувало се в основата на камъка — беше съвсем малко наистина, не по-голямо от човешка длан, но пълно с най-бистрата вода, която тя някога беше виждала. Елена напълни свитата си ръка и отпи. Водата беше толкова студена, че чак зъбите я заболяха. А какъв вкус само! Никога през живота си не беше опитвала такава вода! И продължи да пие от нея, докато накрая устните й не изтръпнаха. И после го чу пак. Непогрешимо. Тих звън на звънчета.

Само дето този път идваше иззад нея.

Елена се обърна, за да погледне през рамо и моментално нещо блестящо привлече вниманието й — нещо сребърно, което висеше от един клон. Приближи се, за да го огледа. Беше амулет. Тя знаеше, че е по-добре да не го докосва. Вторачи се в предмета. Към нея гледаше русалка с двойна опашка. От опашката висяха няколко миниатюрни звънчета.

И отново познатият звън. Звънеше ли, звънеше. Дори за краткото време, което беше прекарала в гората, слънчевият лъч се беше преместил и вече огряваше дървото с амулета. И едва сега Елена забеляза, че амулетът не е само един, а са много и проблясват под отразяваната от водата светлина. Всеки от тях показваше една и съща фигура — русалка с двойна опашка, завързана за клоните с цветна нишка. Някои плуваха по гръб, други надуваха рог. Въпреки че повечето бяха във формата на жени русалки, с дълги коси, веещи се зад тях, имаше и няколко мъже русалки с корони на главите. И на всеки един от тези амулети бяха окачени група малки звънчета. Макар наоколо нищо да не се движеше, макар да нямаше и помен от вятър, те се люлееха и въртяха на конците си като живи същества.

Неясното й чувство на безпокойство придоби по-ясни очертания. Вече знаеше извън всякакво съмнение, че изобщо не трябва да бъде тук. Древната гора, в която беше попаднала неволно, беше свещена. Елена инстинктивно се прекръсти отново и погледна нервно през рамо, защото й се счу, че долавя тихо покашляне зад себе си. Дали в крайна сметка там нямаше някого? И какво би й направил този някой, ако я завари тук? Та тя беше пила от изворчето! Тишината, която до този момент й се струваше толкова умиротворяваща, сега изведнъж придоби зловещо излъчване. Стори й се, че някой я наблюдава иззад дърветата. Имаше очи, много очи, навсякъде, даже в храстите…

Елена побягна.

ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— Така.

— Внимавайте с главата й!

— Отведете малките, чувате ли!

— Така, внимателно… не, не тук, там… да, така е по-добре!

Когато Елена дойде на себе си, видя, че лежи в сянката под заслона пред палатката им.

— Какво стана? — над нея се беше привела Мариам. Лицето й беше измъчено. — Да не би някой да ти направи нещо?

Първоначално Елена не можеше да говори, не си спомняше нищо от случилото се. Постепенно картината се оформи в съзнанието й — малките сребърни амулети, жените русалки и мъжете русалки, висящи на цветните си конци, въртящи се в безветрената гора. За миг отново я изпълни онова чувство на ужас, усещането, че я наблюдават невидими очи. Сграбчи ръката на Мариам и потрепери.

— Кажи ми! На мен можеш да кажеш! — Обикновено загорялото и обветрено лице на Мариам беше станало бяло като платно. Тя стисна здраво ръката на Елена и смотолеви: — Пипаха ли те?

— Не, не, няма нищо такова! — побърза да я успокои Елена. — Просто беше много тъмно и аз се поддадох на страха.

— Гори! — изсумтя Мариам и погледна нервно през рамото си. — Никога не съм ги харесвала.

— Но въпреки това, Мариам, не можем да останем тук! Трябва веднага да напуснем това място!

Когато Елена й разказа за видяното в гората, Мариам изведнъж се умълча. По едно време обаче бръкна в един от джобовете си и извади оттам сребърния амулет, който й беше подарил Бочели.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)