Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Чисто удоволствие
Чисто удоволствие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чисто удоволствие

Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:

Призраците могат да бъдат толкова непредсказуеми, а духът на лейди Амелия е сред най-палавите. Точно когато един от нещастните й наследници решава, че може да заживее спокойно, призрачната дама се появява, за да обърка тъмните му планове. Бунтар по душа, Джаксън Грейстоук се опитва да направи хазарта своя професия. Разореният баронет е на път да си строши главата сред вино и жени, ако не е неумолимата лейди Амелия. Току-що слязла от един ирландски кораб, Мойра О’Тел е прекалено разумна, за да вярва в привидения. Но след като попада в имението Грейстоук, тя се сблъсква с безнадеждния чар на Черния Джак, а също и с невероятното му предложение за…
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 129
Перейти на страницу:

Джак скри лице в дланите си и се опита да се успокои. Когато най-сетне вдигна глава, Петибоун с изумление видя, че очите му са пълни със сълзи.

— Няма никакъв смисъл. Уил беше добър човек. Пред него беше цял един живот. Щеше да се ожени за жената, която обича, и да продължи рода с много наследници. Аз съм блудният син. Защо не се случи с мен?

Петибоун не бе виждал Джак така разстроен, откакто бяха починали родителите му.

— Приемете смъртта на младия Ейлсбъри като Божия воля. Ще отидете ли в Корнуол?

— Да. Трябва да придружа тялото, за да бъде погребано както подобава в Дорсет. Новината за смъртта на Ейлсбъри е предадена на адвоката му и на краля. Очаквам адвокатът скоро да се обади. Ще опаковаш ли багажа ми?

— Да, милорд.

Джак го погледна стреснато. Той никога не бе искал тази титла, никога не бе пожелавал да бъде на мястото на Уил като херцог Ейлсбъри. А сега, по решение на съдбата, титлата бе негова Някак не можеше да го възприеме. Това бе голям товар, но той бе длъжен да приеме отговорността свързана с титлата Отговорност. Дълг. Малко се бе замислял над думата дълг през своите двадесет и седем години. Не свързваше себе си с думите дълг и отговорност. Ако го бяха подготвяли от малък за титлата сигурно щеше да бъде различно. А сега трябваше да я наследи заради трагичните обстоятелства

— Ще ми бъде трудно да свикна с титла, когато винаги съм се надсмивал на това — сподели той.

— Ще се справите, милорд — окуражително каза Петибоун.

— Надявам се. В мое отсъствие ще наемеш нови служители, каквито прецениш за необходимо, за да се грижат както трябва за Грейстоук Манър. Твърде дълго време ти се налага да се справяш сам. Разчитам на теб да се грижиш за Мойра.

— Можете да ми имате доверие, милорд — отвърна Петибоун и тръгна да изпълни искането.

Джак спря, потънал в мисли. Мойра Това щеше да се отрази и на отношенията им. Той наследява не само титлата но и цялото състояние на Ейлсбъри. Много имения и ценна собственост, както и много пари, идващи от наема за тези имоти. Да не говорим за хилядите лири в различни банки и доходоносни инвестиции в корабостроене, мини и ферми. Сега всичко това беше негово. Вече нямаше нужда да сключва брак по сметка Имаше всичко необходимо, и повече. Достатъчно, за да даде на Мойра средства да подпомогне семейството си и да я защити от каквото и който я заплашваше.

В яда си миналата нощ те си казаха неща които не биваше да казват. Той не можеше да понесе мисълта за Мойра с друг мъж, а тя го обвини в непочтеност. За съжаление нямаше време да изяснят недоразуменията си или да разрешат загадката за връзката й с Мейхю.

Мойра бе станала и облечена, когато Джак се върна в спалнята. Тя бе войнствено настроена, все още ядосана от връзката му с Хелфайър клуб. Но само един поглед към лицето му й подсказа, че сега нито му е времето, нито мястото да се конфронтира с него.

— Джак, какво има? Новините лоши ли са?

— Най-лошата — каза Джак, отиде до нея и я взе в прегръдките си.

Тя се стегна, но не се отдръпна от него.

— Уил. Той е мъртъв. Той е единственият родственик, който имах на този свят.

Съчувствието й към него стопи яда, насъбрал се в нея.

— О, Джак, толкова съжалявам.

— Тръгвам веднага, за да придружа тялото за погребението в Дорсет. Няма да се бавя. Най-много две седмици. Петибоун ми приготвя багажа и очаквам скоро да дойде адвокатът на Ейлсбъри.

— Знам, че обичаше братовчед си.

— Беше повече от обич. Уважавах го, и той мен. Искам да ми обещаеш, че ще останеш тук, докато се върна Все още не знам какво има между теб и Мейхю, нито какво те кара да вярваш на лъжите му за мен, но ще разрешим всичко. Не искам да напускаш къщата, докато ме няма. Петибоун ще се грижи за теб.

— Да не напускам къщата?

— Точно така. Не бих те молил, ако не мислех, че е важно. Мейхю е опасен. Бог знае какви са плановете му. Ще се погрижа за това, когато се върна.

Той не дочака отговор и я притисна силно в прегръдките си. Потърси устните й почти отчаяно. Целуна я силно и страстно, почти болезнено, и я остави замаяна и разтреперана След миг я пусна и промърмори:

— Хич и не помисляй да ме изоставиш, скъпа. Ще те открия където и да си. Имаме да довършим разговора си.

Пак я целуна силно. Мойра затвори очи, за да избегне проницателния сребърен поглед. Когато ги отвори, вече го нямаше.

Къщата изглеждаше пуста без Джак Ден след като замина, лорд Ренфрю се обади с настояване да получи отговор на предложението си. Без никакво съжаление Мойра му отказа След като разбра, че е член на клуба, вече не можеше да си представи дори да го погледне.

— Вие ме отхвърляте? — изумен попита Ренфрю. — Няма да получите по-добро предложение.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)