Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
През остатъка от седмицата Сократ не сваляше поглед от мен. Понякога се обръщаше към някой друг гимнастик с великолепен съвет, който се оказваше съвсем на място. Бях изумен от познанията му. Проявяваше неизчерпаемо търпение към всеки от тях, но с мен съвсем не се държеше така. Веднъж, изпълнил най-доброто си съчетание на коня с гривни досега, аз тръгнах щастлив да си махна бинта от китките, но Сок ми махна да се приближа и каза:
— Съчетанието ти изглеждаше прилично, но много мърляво се отнесе към махането на бинтовете. Запомни, във всеки миг трябва да има сатори.
След висилката той ми каза:
— Дан, още не си се научил да медитираш действията си.
— Какво имаш предвид с това „да медитирам действията си“?
— Да медитираш едно действие е нещо различно от това да го извършиш. За да се извърши нещо, е нужен извършител, някой, който съзнава себе си, докато го извършва. Но когато медитираш действие, ти вече си се освободил от всичките си мисли, дори от мисълта „аз“. Не е останал никакъв „ти“, който да го извършва. Забравяйки себе си, ти се превръщаш в това, което правиш, и така действието ти е свободно, спонтанно, без амбиции, задръжки или страх.
И продължавахме все в този дух. Той наблюдаваше всяко изражение на лицето ми, изслушваше всеки коментар, който правех. Казваше ми непрекъснато да отделям повече внимание на душевната и емоционалната си форма.
Някои хора бяха чули, че отново съм във форма. Сузи дойде да гледа и доведе със себе си Мишел и Линда, две нови приятелки. Линда веднага спря погледа ми. Беше стройна, рижа жена с хубаво лице зад очила с рогови рамки, носеше семпла рокля, която загатваше привлекателни форми. Надявах се да я видя пак.
На другия ден, след много разочароваща тренировка, на която ми се струваше, че нищо не се получава добре, Сократ ме извика да седна до него на един дюшек.
— Дан — каза той, — вече си постигнал високо ниво като гимнастик. Ти си направо спец.
— Благодаря, Сократ.
— Това не беше непременно голям комплимент — той се обърна, за да ме погледне право в очите. — Един специалист тренира физическото си тяло с целта да печели състезания.
Някой ден може би ще станеш майстор-гимнастик. Един майстор посвещава тренирането си на живота, затова той постоянно поставя ударение на ума и емоциите.
— Разбирам това, Сок. Казвал си ми го много…
— Знам, че го разбираш. Въпросът е, че още не го осъзнаваш, не го изживяваш още. И досега изпадаш във възторг от някои нови физически постижения, а след това клюмваш унило, ако веднъж физическата тренировка не мине добре. Но когато истински осъзнаеш и си поставиш за цел умствената и емоционалната форма — практиката на воина — тогава за теб ще са без значение физическите успехи и несполуки. Виж например, какво става, ако си изкълчиш глезена?
— Ще тренирам нещо друго, друга област от тялото.
— Същото е и с трите ти центъра. Ако една област не върви добре, това просто е възможност да тренираш другите. В някои от най-слабите си физически дни можеш да научиш най-много за ума си — той помълча и добави: — Повече няма да идвам в гимнастическия салона. Вече ти казах достатъчно. Искам да чувстваш, че съм в теб, че наблюдавам и коригирам всяка грешка, колкото и незначителна да е тя.
Следващите няколко седмици бяха много натоварени. Ставах в 6:00, разгрявах се и медитирах преди лекции. Посещавах редовно лекциите и си пишех домашните бързо и с лекота. След това сядах за около половин час, просто без да правя нищо, преди да отида, на тренировка.
По това време започнах да се виждам с приятелката на Сузи, Линда. Тя много ме привличаше, но нямах нито време, нито енергия за нещо повече от това да си поговорим няколко минути преди или след тренировка. Но дори и така, между всекидневните ми упражнения много си мислех за нея… после за Джой… и после пак за нея.
Способностите ми и доверието на отбора растяха с всяка нова победа. На всички им стана ясно, че не просто се бях възстановил, а имаше и нещо повече. Макар че гимнастиката вече не беше центърът на живота ми, тя все пак си оставаше важна част от него, така че давах най-доброто от себе си.
С Линда излязохме няколко пъти на среща и се разбирахме много добре. Една вечер тя дойде да поговори с мен за някакъв свой личен проблем и накрая остана цялата нощ, една нощ на близост, но според условията, които ми налагаха тренировките. Толкова бързо се сближавахме, че това започваше да ме плаши. Тя не влизаше в плановете ми. Въпреки това ме привличаше все по-силно.
Чувствах се „изменник“ спрямо Джой, но пък никога не знаех кога тази енигматична млада жена ще се появи отново, ако изобщо се появеше. Джой беше идеалът, който ту долиташе, ту отлиташе от живота ми. А Линда беше реална, топла, любяща — и беше тук.