![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Денис забеляза, че Линора следи движенията му иззад близката колона. Тя дори се засмя, когато спомена опиянените аристократи.
Това го окуражи да продължи нататък.
— В тази вечер на размяна на чудесни подаръци, какво мога да предложа аз, бедният магьосник? Ето какво… дарявам барон Кремер със… субстанцията на огъня!
Той драсна две от малките клечки. Краищата им пламнаха едновременно.
Тълпата нададе ужасени писъци и заотстъпва назад. Изглежда, бе объркал съотношението между сярата и нитрата, защото имаше повече дим отколкото огън, но това само направи още по-впечатляващо представлението.
Денис беше проверил от какво са направени тукашните фойерверки. Използваха принципа на въртяща се пръчка, но никой в Койлия не би могъл да повтори неговият номер.
— А сега — продължи той с драматичен глас, размахвайки клечките за допълнителен ефект, — прибавям и огнената течност!
Денис доближи краищата на клечките към чашата. Течността вътре пламна с призрачен синкав пламък. Зрителите ахнаха. Настъпи мъртва тишина.
— Субстанцията на огъня… уловена в една напитка? — Денис вдигна глава и откри, че Хоск го зяпаше с изцъклени очи.
— Страхотен номер — кимна доволно Кремер, единствен запазил спокойствие. — Сигурно е като онзи, дето заробвате насекоми, поставяте ги в малки кутийки и ги карате да ви служат. Направо съм възхитен.
— Но… но… — запелтечи Хоск. — Огънят е една от субстанциите на живота! Признават го дори привържениците на Старата вяра! Той е запазен за боговете, които създават и практикуват хората! Може да узнаем как се освобождава субстанцията на огъня… но никога досега не сме могли да я улавяме!
Денис не можеше повече да се сдържи. Той се разсмя гръмогласно, а дяконът му хвърли изпълнен с омраза поглед. Най-сетне малка отплата за всичко, което му бе сторил негодникът!
— Нали тъкмо това казах? — учуди се Кремер. — Магьосникът знае как да улавя различни сили и да ги заробва в инструментите си! Какви ли още чудеса ще видим, ако се съгласи да ни окаже пълната си подкрепа?
Тълпата избухна в ръкопляскания, но Денис забеляза суеверен страх по лицата им.
Той потърси с поглед Линора. Принцесата не откъсваше уплашените си очи от него. Като видя, че я гледа, тя сведе глава, завъртя се и забърза към изхода, следвана от своя антураж.
Едва сега си спомни думите на Хоск за „Старата вяра“. Изглежда, неговата малка демонстрация бе пробудила подозренията й, че е от онези, които използват за користни цели властта си над живите субстанции. Денис изруга полугласно. Каквото и да направи, все оставаше неразбран.
Всъщност, осъзна той, тъкмо баронът бе придал нов смисъл на демонстрацията. Кремер се бе погрижил да осветли събитието по такъв начин, че да го изложи пред принцесата.
Този хитрец отново го бе надиграл. Не можеше да се мери с интригантските му умения. Трябва ли да продължава играта?
Надяваше се само, че някой ден Линора ще го разбере.
6
Късно на идната сутрин Арт и Денис се явиха на работа, все още махмурлии от продължилата до зори забава. Когато наближиха инсталацията, установиха, че помощната група също си е направила празненство, в резултат на което инсталацията бе почти разрушена.
Затворниците трепереха, очаквайки гневния изблик на магьосника.
Но Денис само въздъхна и се разпореди да поправят щетите. Той също запретна ръкави, за да отвлече мислите си от ситуацията.
Би могъл да се похвали с успех, в намерението си да спечели влияние над барона. Все още смяташе, че това е най-добрият начин да помогне на приятелите си, на Линора и на самия себе си.
Ала снощният епизод беше оставил неприятен спомен. Съсредоточи се в работата и се постара да го прогони надалеч.
По пладне откъм портала долетя предупредителен вик. От кулата на замъка му отвърнаха с фанфари. Денис погледна въпросително Арт, но крадецът вдигна рамене. Нямаше никаква представа какво става.
На площада се появи барон Кремер със свитата си, всички издокарани в блестящи, най-малко стогодишни мантии. Високият, увенчан с перо шлем на лорд Херн, първи братовчед на барона, стърчеше над тълпата.
Всички спряха на една тераса, откъдето се виждаше като на длан целия двор и долината, и впериха очаквателни погледи в портала, през който вече навлизаше малка конна процесия.
— Пратеници на л’тофите! — възкликна удивен Арт.
Денис обаче знаеше, че рано или късно те щяха да се появят. Сигурно отдавна подозираха, че принцесата е затворена в замъка. А и Кремер не криеше присъствието й, дори демонстративно я канеше да се показва на всички балове. Все някой от благородниците е разнесъл вестта.