Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Можеше да загуби много.
Затова трябваше да се справи с проблема, и то бързо. Но какво можеше да й помогне в битката със змията? В чекмеджетата на шкафа имаше само дрехи, нищо друго. Поради местенето си държаха багажа си в куфари. Всъщност те лежаха отворени до леглото и на стола. Но нито те, нито пък мебелите можеха да й дадат някаква идея какво да прави.
Змията продължаваше да се извива под прозореца. Светещи очи. Бавно поклащаща се глава сякаш в ритъма на някаква вълшебна флейта.
Синсемила се смееше и си припомняше случилото се преди минути, което намираше за невероятно забавно. В същото време подскачаше върху леглото като малко дете.
Лейлъни закуцука към гардероба и така леглото остана между нея и влечугото. Ако изпуснеше змията от погледа си, тя със сигурност щеше да я нападне.
— Виж, малка моя, виж. Виж това. — Синсемила протегна ръка, в която държеше нещо. — Няма нищо, малката, няма нищо, всичко е наред, виж.
Лейлъни не можеше да си позволи майка й да я разсее в момент, когато по земята пълзи змия. Но Синсемила не биваше да бъде пренебрегвана, както не биваше да се пренебрегва астероид с размера на Тексас, устремил се право към Земята.
— Бедното уплашено същество ме ухапа, когато токът изгасна. Впи се в мен силно, много силно — продължи Синсемила. — Макар че доста се уплаши и се сви. Много време ми трябваше да извадя зъбите й от мен. Не исках да разкъсвам дланта си, но не исках да нараня и бедното създание.
Дупките като от ухапване на вампир в случая бяха направени върху ръката на един вампир.
— Тогава взех бедното уплашено животинче в тъмното, двамата с него останахме в леглото и след известно време то престана да се свива. Ние установихме общ език, малката, аз и животинчето. О, мила, така се привързахме, докато чакахме да дойде токът. Беше страхотно.
Сърцето на Лейлъни биеше като побесняло. Туптенето беше някак аритмично, подобно на самата нея, когато беше тичала, накуцвайки с деформирания си крак. Напуканият талашит и амортизираният механизъм на плъзгащата се врата на гардероба й попречиха да я отвори по-бързо. Лейлъни изръмжа енергично и я отмести настрани.
— Няма отрова, мила. Животинчето има зъби, но няма отрова. Недей да подмокряш гащите, момиче, трябва да пестим електричество и да перем по-рядко.
В гардероба имаше стоманен прът с дебелина приблизително четири сантиметра, на който се оказваха дрехите. На него обаче висяха само няколко дамски блузи и мъжки ризи.
Хвърли поглед към краката си. Змията я нямаше.
Змийското ухапване по лицето можеше да причини не само неприятен белег. Можеше да доведе например до увреждане на нерв. Някои лицеви мускули могат да останат парализирани за цял живот. Така и ще си останеш с изкривена физиономия.
Металният прът беше закрепен в два U-образни жлеба. Тя го вдигна и го извади. Закачалките и дрехите паднаха на земята.
В отговор Синсемила отново се захили. Плесна с ръце, очевидно забравила за ухапването и развълнувана от предстоящото представление.
Лейлъни би предпочела лопата или коса. Но и дългият стоманен прът беше по-добре от нищо. С него поне щеше да държи влечугото на разстояние.
Стиснала пръта в дясната си ръка, тя си помогна с него и се приближи до леглото.
Размахвайки ръце във въздуха като някаква певица на госпъли, Синсемила продължи монолога си:
— О, Лейни, скъпа, само ако можеш да се видиш! Толкова приличаш на Сейнт Патрик!
Момичето тромаво, но упорито, заобиколи леглото. „Спокойно — каза си, — запази самообладание“.
Лейлъни не беше в състояние да действа трезво. Страхът и гневът не й позволяваха да координира ефективно взаимодействието между мозъка и тялото.
Ако змията я беше ухапала по лицето, можеше да засегне окото й.
Тя удари крака си в ръба на леглото, строполи се, но моментално се подпря и отново се изправи. Почувства се глупаво, като момиче от замъка на Франкенщайн. Само болтове във врата й липсваха. Жалък експеримент, който беше пълен провал в сравнение с истинския Франкенщайн.