Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Жрецът погали с пръст мишока по главата и му зашепна:
— Хе, Гаго, прибирай се, нямаш работа тук, любопитко.
В първия момент Гаго не повярва на Заберган, а се подаде почти изцяло навън. Наостри уши и огледа внимателно обстановката. Но тъй като нищо не задържа интереса му, бързо се врътна и се скри обратно в дрехата на жреца. Тогава Заберган отново насочи вниманието си към останалите, тъй като внезапна мисъл го осени и той почти прекъсна министър Звиницис в момента, когато разясняваше обстановката в град Артебос, който до момента без проблеми удържаше обсадата на уголците.
— Владетелю — обърна се Заберган към Издулор, — мисля си за таболците. Те също ни имат зъб заради територията, от която бяха прогонени от вашия баща, могъщия Тарасий. Биха могли да се възползват от войната с Уголия, за да си я възвърнат.
В този момент Гаго подаде муцуна от пазвата на жреца, но за разлика от друг път Заберган не му се зарадва, а небрежно го побутна обратно в гънките на широките си одежди. Възмутеният Гаго заприпка бързо с пъргавите си крачета и проправяйки си път под дрехата, се прехвърли през рамото на мъжа и потърси нови територии за обхождане откъм гърба му.
Издулор не отговори, а погледна към Кордил, който се прокашля и каза:
— Помислили сме и за това. Изпратил съм хора, поддържам някои връзки, но и оттам няма новини — дълбока бръчка проряза челото на Кордил. Личеше си, че е страшно притеснен от липсата на всякаква информация относно враговете на Биляра, която да представи на съвета.
Този отговор на министъра направи силно впечатление на Заберган. Той реши да се разрови в темата въпреки неудобството за Кордил. Затова попита:
— Хе, Кордиле, шпионите ти ли не съобщават за нищо нередно, или нямаш връзка с тях?
— С някои нямам връзка, Заберган, на такива места са, че е опасно за тях да изпращат вести — малко троснато му отговори Кордил. — А тези, от които имам новини, не съобщават за нещо подозрително.
Заберган не каза нищо повече, но в изражението му пролича притеснение.
— Императоре — прозвуча глас отляво на Заберган, и всички обърнаха главите си към министър Рез, който отговаряше за търговията. Неясно бе защо Рез последва императора в похода му срещу Бакуриан, тъй като военните дела бяха далеч от обичайните интереси и дейности на Рез. Ала явно Издулор държеше на присъствието му и не започваше нито един съвет без негово участие.
— Слушам те, Рез — отвърна Издулор.
— Виждам, че чакалите са започнали да ръфат Биляра от всички страни. Не е ли време да изпратим вест за помощ? Раха е най-близо от тези, които биха ни помогнали.
— Може би е време, Рез, може би е време — замислено отговори Иртхитюин. — Не бих искал да ги викам за нещо, с което мога да се справя и сам, но все пак… — той като че ли се сепна изведнъж и каза с по-ясен и силен глас: — По-добре е да пратим вест до Язник, нека тръгне към северната граница в помощ на Иртхитюин и Умар. Вярвам, че притежаваме достатъчно сила, за да смажем главата на Бакуриан без помощ от Раха.
След близо половин час, когато съветът на министрите свърши, жрецът Заберган изостана от другите и направи знак на Издулор, че иска да говорят. Кан-императорът на Биляра се приближи достатъчно до жреца, за де не бъде разговорът им лесно дочут. Заберган наклони глава към Издулор и тихо каза:
— Владетелю, не искам да поставям под съмнение лоялността и способностите на министър Кордил, но има нещо нередно в това, което се случва с него. Самият Кордил го разбира и се чувства притеснен. Искам да ви помоля за разрешение да се поразровя из тази гнила работа, може пък да я оправя. Страхувам се, че Кордил е изправен пред нещо, с което няма да може да се справи сам.
— Какво може да е то? — попита с внимание Издулор.
Заберган вдигна рамене:
— Ветровете да ме отнесат, ако знам, но работата не е чиста.
Владетелят се замисли за минута и отговори:
— Направи каквото сметнеш за добре, Заберган, но да си остане между нас.
— Хе, господарю, дори Гаго не чу какво си казахме.