Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Пожарът беше най-ужасният враг на този изолиран град. Той беше по-разрушителен и от бурите, напиращи от залива, които събаряха домове и магазини. Заплахата щеше да задържи войниците няколко ценни секунди.
Гастон вече беше хвърлил ножовете и беше изчезнал. Сирен не можа да го последва заради горещината от пламъците. Тя се обърна по пътеката да заобиколи от далечния край, проправяйки си път към дупката в стената по втората пътека. Като една от трептящите сенки, предизвикани от подскачащите пламъци, тя се мяркаше между балите и варелите, като се държеше близо до стената, както правеха повечето мъже — войници и цивилни, които се изсипаха през главния вход.
За момент никой не й обърна внимание или я забравиха пред по-голямата опасност. Тя почувства прилив на свеж въздух от отвора. Той беше зейнал пред нея — тъмен квадрат в стената на склада. Миг по-късно тя се плъзна през него.
— Почакай тук, хубавице!
Офицерът изникна пред Сирен с разперени ръце, сякаш притискаше в ъгъла неспокойна кокошка. Той беше ветеран, тъй като очите му бяха вдлъбнати в лице, белязано от битки в безброй казармени сбивания. Отпуснатата му уста се хилеше в очакване и наперена самоувереност, а от нея се показваха почернели зъби.
Сирен отстъпи, опитвайки се да избяга от него. Той протегна дългата си ръка и я хвана за полата. Тя залитна напред, загубила равновесие. Мъжът веднага се нахвърли върху нея, блъскайки я на земята. Дръжката на шпагата му се заби в хълбока й, когато той падна върху нея. Впи пръсти в ръката й над лакътя, притискайки я по гръб, изви ръцете й, които се опитваха да го ударят. Шапката й се разхлаби от дивите движения и косата й се изплъзна от нея, развявайки се като копринено знаме на вятър. Ветеранът пъхна една ръка в красивите топли коси, уви ги около китката си и я задърпа, подпрян на едно коляно, докато тя се опитваше да се хване за ръката му и да намали разкъсващата болка.
— Сега — каза той като силно я разтърси и изпрати болката на червени и черни приливи в главата й, заплашваш да й счупи врата. — Да видим какво имаме тук.
— Мирно!
Командата прозвъня студено и чисто, твърда и повелителна с властността си.
Офицерът се вцепени, обръщайки се в нещо като отдаване на чест, въпреки че продължаваше да държи с едната си ръка Сирен.
— Сър?
— Пуснете я веднага, лейтенант.
Сирен беше разтърсена от шок при този толкова познат глас. Тя усети отчаяната неизбежност да го чуе тук в този момент. Хватката на офицера се разхлаби. Тя можеше да се обърне бавно и да види Рене Льомоние, който идваше към тях.
Лейтенанта се впусна в реч.
— Хванах тази жена да бяга, мосю. Тя е с другите.
— Може да е, а може и да не е. Свободен сте да се върнете към задълженията си. Аз ще имам грижа за арестуваната.
— Но сър…
Гласът на Рене прозвуча с тиха заплаха.
— Позволили сте на престъпниците да избягат, докато се занимавате с една жена. Това няма да направи добро впечатление на губернатора.
— Да, сър. Не, сър.
В тона на мъжа се долавяше ирония, но това беше само поза, прикритие на неволния страх, който проблясваше в очите му. Той отстъпи от Сирен и направи бърз поклон, после се отдалечи с такава скорост, каквато му позволяваше схванатия гръб.
Рене се обърна към Сирен. Той я хвана за лакътя, пръстите му се стегнаха в топла подкрепа.
— Ранена ли си?
Тя поклати глава.
— Да се махаме тогава оттук.
Какво беше очаквала — тя не беше сигурна. Изненадата й отне възможността да се движи. Един дълъг момент тя гледа, поразена от загрижеността и гневната решителност в лицето на мъжа, за когото бе започнала да мисли като за враг. Зад нея се чуваха виковете и пращенето на огъня. Някъде звънец звънеше тревога и недалеч се чуваше дрънченето на метални кофи, а мъжете бързаха да направят редица, за да пренасят вода от реката.
Преди да намери думи за въпросите, които се тълпяха в съзнанието й, Рене я прегърна с твърда ръка зад гърба и я завъртя към задната част на склада, като почти я влачеше в тъмнината далеч от шума и събиращата се тълпа.
Зад капаците на прозорците започнаха да разцъфват светлини. Мъже надничаха от вратите или се осмеляваха да излязат на улицата по нощници и нощни шапчици, за да гледат пушека и блясъка на огъня. Хората възбудено задаваха на Рене въпроси, но той даваше мъгляви отговори, прикривайки с тялото си раздърпаната Сирен от погледите им. В карикатурна поза на влюбени те си проправяха път по улиците. Преминаването им беше бързо, но не така стремително, че да бъде запомнено, предпазливо, но без паника. Не спряха, докато не стигнаха до квартирата на Рене.