Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Ех, защо се случи така, че Едноокия Джек съзря „Силвър месенджър“ и Сребърния сокол го последва… На бащиния си кораб тя бе господарката. Заобиколена от лампи и свещи, нямаше защо да се страхува от нощта, а тук я заплашваха тъмнината и ред други неща. Просто нямаше никакво значение какви чувства изпитва към мъжа в съседното помещение — принудена бе да го следва навсякъде, където той пожелае…
Мракът около нея започна да се сгъстява и студен ужас пропълзя по тялото й. Не се ли размърдаше веднага, то…
Тя побърза да се отмести от вратата и в този миг някой я отвори. Тя се обърна уплашена. На прага бе застанал лорд Кемерън, със запалена лампа в ръка. Подаде й я с вежлив поклон.
— Милейди…
Тя пое лампата с треперещи пръсти.
— Откъде знаете?
— Нали „Лейди Елена“ е мой кораб. Нормално е да знам, че в тази каюта няма осветление.
Това, значи, е имал предвид той — а не неразумния й страх от тъмнината.
— Освен това баща ви ме предупреди. Обясни ми, че не се чувствате удобно на тъмно.
— О, така ли… — Скай сведе поглед. Баща й постоянно й нанасяше удари. Издава тайните й, продава тялото й, душата й… — Благодаря ви — успя да изговори тя с усилие. Лорд Кемерън все още стоеше до вратата. Сянка падаше върху лицето му. Този човек излъчваше огромна енергия, от него се носеше и аромат на първокласен вирджински тютюн. Сигурно Сокола бе изострил усета й за подобен род неща. Едно трябваше да признае пред себе си — като мъж негова светлост не бе в никакъв случай отблъскваш.
Той е мой съпруг или поне твърди това, спомни си тя и потръпна. Все пак ми отпусна лична каюта, това ме успокоява малко. Не, не мисля, че ще вземе да се нахвърли върху ми, за да си поиска съпружеските права…
Или ще го направи все пак? Рок Кемерън пристъпи в каютата и се огледа.
— Всичко наред ли е?
— Да! Всичко! — Скай почувства, че всеки момент ще изкрещи. Той обаче само се обърна с усмивка към нея.
— Днес сте много нервна, милейди.
— Това, което научих преди малко, ме прави доста неспокойна.
— О, не си струва да се отчайвате — Питрок Кемерън се приближи още малко и тя се дръпна към стената, изви глава встрани в страха си, че той може и да я докосне. Ето, за втори път вече попадам в ръцете на очарователен мошеник, мина й през ума. Единият — пират, а другият — благородник и джентълмен. Но и двамата преливат от арогантност и самоувереност.
Пръстите му погалиха страната й, а тя захапа долната устна, за да не изкрещи.
— Вие сте моя съпруга, милейди.
— Не, не съм ваша жена! — ядосана, тя го загледа право в лицето. — И недейте, моля ви, да бъдете тъй сигурен, че всички пирати до един ще увиснат някой ден на бесилката. Идвам от Лондон, както знаете, и за някои неща съм по-добре информирана от вас. Бях в родината, когато кралица Ана почина и повикаха курфюрст Георг от Хановер да я наследи на трона. Хора като Хорнигоулд, Чернобрадия, включително и Сребърния сокол, могат да бъдат съдени официално, само ако разпореждането дойде пряко от монарха. Доколкото ми е известно обаче, крал Джордж все още не е издавал нови закони.
— Скъпа моя лейди, моля ви, издайте ми източниците, от които черпите всички тези сведения.
— Чета вестници, лорд Кемерън. Във висшите кръгове се говореше, че кралят ще помилва всички пирати, които до един определен ден му се подчинят и положат клетва за вярност пред короната. При това положение няма да става нужда да се убиват пирати.
— Да се убиват ли! Наричате екзекуцията на пирати „убиване“? — извика той възмутено, но тя долови, че едновременно с това се и усмихва под мустак. На подбив ли я вземаше? Или пък наистина бе разгневен?
— Във всички случаи ще се лее кръв, нали, милорд?
— Вие наистина сте доста непреклонна личност!
— Просто държа на собственото си мнение и не го скривам. Предполагам, че това не спада към качествата, които бихте желали да притежава съпругата ви.
— Признавате, значи, че сте моя съпруга?
— Не! — Скай уплашено се притисна към стенната ламперия. Този мъж бе човек на честта. Нямаше да упражни насилие спрямо нея. Или, може би, имаше точно това наум? — Не! Защо, за Бога, ме измъчвате по този начин? Смятах, че отхвърляте варварския обичай да се сгодяват напълно беззащитни деца…
— Е, междувременно стигнах до заключението, че тази ситуация ми допада, лейди Кемерън — отвърна той тихо и по гърба й премина ледена тръпка. Този дълбок глас, благозвучният тембър й напомняха един друг човек. Няма ли най-сетне да се маха оттук?
— Милорд — прошепна тя, но явно нямаше никакъв смисъл да го моли за каквото и да било. Той изобщо не я докосваше и се извърна от нея.