Шинджу

— Никога не съм смятал, че убиецът е Райден! — възкликна той. Вече не можеше да помогне на бореца, освен да изтрие петното от името му.

— Райден признал на тъмничарите, че не си спомня дали е извършил тези убийства — поясни Хаяши хладно. — Бил е луд. В лудостта си е убил двама души и после пак лудостта е заличила престъплението от съзнанието му.

Сано се замисли. Може би наистина „демонът“ на Райден го бе тласнал първо към убийство и после към безпаметност. Нима Цунехико умря само защото Сано не бе успял да прозре вината на Райден и да го арестува преди фаталното пътуване?

— Райден не е бил единственият изнудван от Норийоши — плахо рече Сано. — Пък и не е имал мотив да убива Юкико. Мисля, че знам кой го е сторил.

— Само предположения! — изсмя се Ямага, а Хаяши кимна утвърдително.

Сано не искаше да разкрива повече от онова, което бе установил, след като видя как бяха използвали досегашните му разкрития, но отчаяно се нуждаеше от официалното одобрение на съдията. Затова бързо обясни какво е научил в Хаконе и завърши с думите:

— Смятам, че младият господар заслужава подробно разследване. И като начало ще проуча дали онзи, който ме проследи до Тоцука и уби Цунехико, не е някой от приближените на Масахито или дори самият той — само благоразумието го възпря да обвини открито Огиу, че прикрива семейство Ниу.

Огиу въздъхна и поклати глава:

— Всичко това са фантазии на една девойка, все още дете. А и съм склонен да вярвам, че злощастната смърт на вашия секретар е просто едно от онези убийства, които понякога стават по пътищата. Колкото до семейство Ниу, и дума не може да става отново да им сервираме неприятности. Истинският убиец е… наказан.

— Но… — възропта Сано.

— Въпросът е приключен — прекъсна го Огиу и кимна към Ямага и Хаяши: — Вие можете да тръгвате.

Двамата йорики станаха и се поклониха. Сано улови презрителните им погледи.

— Държа да продължа разследването — настоя Сано.

Преди да отговори, Огиу размени кос поглед с Кацурагава.

— Опасявам се, че повече няма да разследвате нито този, нито който и да е друг случай, Сано сан. От днес нататък сте освободен от длъжността йорики и от всички съпровождащи поста задължения и привилегии.

Думите се стовариха върху Сано като чук. Такъв позор за него и за семейството му. Как щеше да се отрази на баща му всичко това? Олюля се и ушите му забучаха. Само откъслечни фрази достигаха до слуха му от тирадата на Огиу:

— Непростимо неподчинение… липса на компетентност… предателство… грешка от самото начало… неподходящ характер… незабавно освободете канцеларията и жилището си… Разбирате ли защо ви уволнявам?