Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Обърна се кръгом, приближи се до бара и хвърли на плота няколко монети.
— Смачка ли им фасоните, бяло момиче? — подсмихна се Крак.
— Още не съм започнала.
Когато Ив измарширува навън, Стоу въздъхна с облекчение:
— Според мен мина много добре.
— Писна ми от тази провинциалистка — намръщи се Джейкъби. — Да му се не види, за каква се мисли, че се осмелява да диктува условията?
— За добро ченге, каквото е в действителност! — сопна се тя и си помисли, че до гуша й е дошло да се примирява със снобизма и високомерието на партньора си. Ала беше принудена, защото само чрез него можеше да се включи в разследването на Йост. — Ченге, което е готово да защити своята лична и професионална територия.
— Добрите ченгета не се омъжват за престъпници.
Стоу се втренчи в него и дълго мълча, сетне процеди:
— Знаех, че си кръгъл глупак, но дори от теб не очаквах толкова нелепо изказване. Много добре знаеш, че въпреки слуховете за някогашната дейност на Рурк, никоя, абсолютно никоя организация за борба с престъпността на тази или на друга планета не разполага с доказателства за извършено от него престъпление. Нима не разбираш, че в случая именно той е жертвата? Двамата с Далас го знаят, ние също. Затова престани да се правиш на идиот.
Речта й толкова изуми колегата й, че той машинално отпи още една глътка кафе, задави се и едва успя да попита:
— На чия страна си?
— Опитвам се да запомня, че съм се заклела да работя за опазването на реда и на закона. Обзалагам се, че провинциалистката, както благоволи да я наречеш, никога не го забравя.
— Дрън-дрън! Аз пък се обзалагам, че тя крие информация от нас.
— Нима? Така ли мислиш? — иронично промърмори тя с леден тон. — Разбира се, че няма да сподели цялата информация с нас. На нейно място и ние щяхме да постъпим по същия начин. По-важно е обаче, че ни каза истината, насочи ни по верни следи. А когато заяви, че не я е грижа кой ще си припише заслугата за залавянето на Йост, беше искрена. — Отмести чашата с кафето, от което дори не беше отпила, и се изправи. — Искрено съжалявам, че не мога с ръка на сърцето да кажа, че не ми пука кой ще обере лаврите за задържането му.
Десета глава
Ив възнамеряваше да се прибере у дома, да се затвори в кабинета си, да прегледа новата информация, изпратена от другите членове на екипа й, сетне да се заеме с проследяване на данните, които й бяха подхвърлили федералните агенти.
Ала още щом отвори входната врата, плановете й се промениха. Не се изненада, когато във фоайето се сблъска със Съмърсет. Всъщност денят й изглеждаше някак непълен, ако всяка вечер не размени с иконома няколко остри думи.
Но той я изпревари, преди да е открила словесната престрелка:
— Рурк е горе.
— Защо ми го съобщаваш толкова тържествено? Това е неговият дом.
— Разтревожен е.
Сърцето й се сви и дори не забеляза, че когато понечи да свали якето си, Съмърсет й помогна, сетне го преметна на ръката си.
— А Мик къде е?
— Излезе и предупреди, че ще закъснее.
— Слава Богу. Не мога да разговарям със съпруга ми в присъствието на този човек. Кога се прибра Рурк?
— Преди около половин час. Проведе няколко разговора по видеотелефона в спалнята, но още не е отишъл в кабинета си.
Тя кимна и тръгна нагоре по стъпалата:
— Ще се помъча да оправя настроението му.
— Обзалагам се, че ще успееш — промърмори зад гърба й икономът.
Ив влезе в спалнята. Рурк отново говореше по телефона, но използваше слушалките. Стоеше до високия прозорец и се взираше в градината, в която необуздано цъфтяха десетки видове пролетни цветя.
— Ако разрешите да ви помогна с уреждането на погребението или с каквото и да било…
Докато слушаше отговора на събеседничката си, той рязко отвори прозореца и се надвеси навън, сякаш се задушаваше.
— Ще липсва на всички ни, госпожо Талбът. Едва ли ще ви утеша, но държа да ви кажа, че колегите много обичаха и уважаваха вашия син. Не — промълви след секунда. — Засега не знаем причината. Точно така… да. Ще ми позволите ли да го направя, за да помогна на вас и на семейството ви?
Дълго мълча, докато се вслушваше в гласа от другата страна на линията. Ив толкова пъти се беше обаждала на роднините на жертви на убийства, че знаеше колко покрусена и объркана е госпожа Талбът и каква необходимост изпитва да излее мъката си.
И още повече да натъжи Рурк, да задълбочи чувството му за вина.
— Разбира се — промълви той най-накрая. — Обадете ми се, ако мога да ви услужа с още нещо. Не, не се безпокойте. Ще го направя. Дочуване, госпожо Талбът.
Свали слушалките, но не се обърна, а остана до прозореца. Ив безмълвно прекоси спалнята, прегърна го през кръста и допря страната си до гърба му.