Предателство в смъртта

— Сътрудничеството…

— Ако държиш да се сътрудничим, дръж си езика зад зъбите и слушай! — Ив помълча, докато гневът на Стоу постихна, сетне добави: — Добрах се до информация, която ще подпомогне паралелните ни разследвания, но вашата агенция по-бързо ще провери достоверността й. Ако искаш да се включиш в играта, след двайсет минути ще бъда в един клуб в центъра на града — нарича се Дърти Клъб. Гледай да донесеш нещо, което да ти послужи като разменна монета.

Тя прекъсна връзката, преди агентката да й отговори. За всеки случай се постара да бъда в клуба не след двайсет, а след петнайсет минути.

Когато влезе в залата, срещу нея се изпречи чернокож гигант, който беше покрит с татуировки, а голата му глава лъщеше като топка за боулинг. Великанът широко се усмихна и усмивката сякаш раздели на две половини неописуемо грозното му лице:

— Здрасти, белокожо гадже.

— Здравей, чернокожо момче.

В този час стриптийз клубът още не беше претъпкан, но няколко маси бяха заети, а на подиума под ритъма на музиката морно танцуваше млада жена, която сякаш едва намираше сили да разтърси огромните си гърди.

Чернокожият великан Крак бе управител на клуба, но често се намесваше в пиянските свади и изхвърляше на улицата шумните клиенти. Прякорът си бе получил от звука, който се чуваше при удара на главите им в асфалта.

Той побърза да отиде зад бара и след малко се върна с чаша кафе, което повече приличаше на помия. Плъзна чашата към Ив и промърмори:

— Отдавна не си се мяркала. Домъчня ми за кльощавия ти задник.

— Божичко, Крак, толкаво ме разчувства, че ще взема да се разплача. — Тя отпи от кафето и от очите й наистина бликнаха сълзи. Надяваше се, че лигавицата на гърлото й все някога ще се възстанови. — Имам среща тук с двама агенти от ФБР.

Великанът доби толкова покрусено изражение, че дори ухиленият череп, татуиран на едната му страна, престана да се смее.

— Защо ми причиняваш това, захарче? Защо водиш федерални ченгета в хубавото ми заведение?

— Искам да им покажа забележителностите на нашия град — засмя се Ив. — Ще ми се тези зализани пуритани от Вашингтон да разберат какво представлява реалният свят. Всъщност дамата май не е толкава надута, но партньорът й е истински кретен и досадник.

— Ако кажеш, ще направя така, че да им се стъмни.

— Не, няма да стигаме до крайности. Обаче няма да е зле от време на време да им хвърляш кръвнишки погледи, които дълго ще помнят, след като се приберат във временната си квартира. И непременно да им сервираш от същото кафе.

Чернокожият се ухили и белите му зъби проблеснаха като мраморни колони:

— Брей, много си била злобна!

— Сега ли го разбра? Между другото, тук има ли нещо, което федералните не бива да надушат?

— Чисто е… засега. — Той погледна през рамото й: — М-м-м, още едно гадже с бяла кожа! Май в шибаното ФБР никога не наемат чернилки като мен.

— Мисля, че приемат, само че от работата в Бюрото може би побеляват. Изчезвай, Крак — прошепна и се обърна да посрещне новодошлите.