С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Прошарената му коса опасваше като лавров венец оплешивяващата глава. Туфи косми стърчаха от ушите. Ноздрите бяха окосмени повече от обикновено. Но обраслите му черти не бяха отблъскващи, а по-скоро симпатични. Лицето бе приятно, очите — засмени, усмивката — мила. Погледна любопитно, когато съпругата му въведе Джейд. Махна пъхнатата в яката на ризата ленена кърпа и се изправи.
— Госпожица Спери, нали? Каква приятна изненада.
— Благодаря. — Премести Грейъм на лявата си ръка и подаде дясната. Ръкуваха се, той посочи стола срещу него и я покани да седне.
Тя се почувства объркана и несръчна. Каишката на дамската й чанта щеше да се изхлузи от рамото й, а Грейъм се въртеше и протягаше ръка към увисналото над главите им листо бостънска папрат.
— Не, благодаря, доктор Хиарън. Наистина не мога да остана. Извинявайте, че прекъснах закуската ви, но както казах и на госпожа Хиарън, трябваше да Ви видя, преди да тръгнете за колежа.
— Имам време за още една чаша кафе. Ще се радвам да ми правите компания. Кети, моля те… Госпожице Спери?
Отново направи жест към стола. Джейд се отпусна. Не искаше да бъде груба, но балансирането на Грейъм и задържането на плъзгащата се чанта изискваха сръчността на майстор жонгльор.
— Благодаря. Съжалявам, че се натрапвам така. Трябваше да се обадя предварително. Не, Грейъм! — спря сина си точно преди да изяде папратовите листа. — Извинявайте. Надявам се, че не е повредил растението.
— За трети път се извинявате, откакто влязохте, госпожице Спери. Чак такова разкаяние ме изнервя.
— И мен — добави Кети Хиарън, внасяйки малък поднос с чашка и чиния. В нея имаше резен ароматен пъпеш и кифла с боровинково сладко.
— О, не исках да…
— Какво предпочитате, чай или кафе?
Джейд не искаше да ги обиди, като отхвърли гостоприемството им. Освен това стомахът й се бунтуваше.
— Чай, моля — отговори тихо тя. — Ако не ви затруднявам.
— Изобщо не. Вече го запарих.
Кети Хиарън отиде за чая. Джейд се усмихна виновно на декана по студентските въпроси.
— Благодаря за гостоприемството.
— Моля ви, заповядайте. Масло?
Подаде й кристален съд с масло. Намаза топлата кифла, а на Грейъм подаде залъгалка, която носеше навсякъде. Временно той се успокои и я загриза, докато тя закусваше.
Госпожа Хиарън й наля чаша ароматен жасминов чай и седна на масата.
— Как се казва бебето?
— Грейъм.
— Грейъм. Харесва ми. Много необикновено, нали, скъпи?
— Аха. Госпожица Спери е младата жена от Палмето, за която ти разказах.
— О, да. Виждате ли, госпожице Спери, Мич има далечни роднини в Палмето.
Джейд погледна изненадано декана. Не беше споменал нищо за Палмето на предната им среща. Не й се искаше да ги пита: „Знаете ли…“. Колкото по-малко се говореше за града, толкова по-добре, защото не желаеше да ги лъже за нищо.
Слава Богу, Грейъм отклони вниманието им. Тупна по ръба на масата със залъгалката, после я запокити на пода и хвана лъскава сребърна лъжица. Тя вдигна играчката, но лъжицата се оказа по-вкусна.
Кети се засмя, като го видя как си трие венците.
— Няма опасност да изяде старата лъжица. Може да я дъвче колкото си иска.
Декан Хиарън наблюдаваше отблизо Джейд.
— Не помня да сте споменавали преди няколко седмици, че сте майка.
— Не, сър. Наистина.
— Разбира се, това не е моя работа. Нямаше да повлияе и на комисията за стипендии.
Джейд попи устата си с ленената кърпа.
— Страхувам се, че не е точно така, доктор Хиарън. Затова съм тук тази сутрин. — Отвори чантата, взе разписката и я плъзна през масата към него. — Съжалявам, но се налага да се откажа от стипендията.
Госпожа Хиарън първа се обади в звънката, конфузна тишина.
— Госпожице Спери, запозната съм с вашия случай, защото съпругът ми разказа за вас. Направили сте му много добро впечатление. Но за да се чувствате по-удобно, ще изляза и ще ви оставя сами да обсъдите личния си проблем.
Джейд беше развълнувана от нейната чувствителност.
— Не е необходимо, госпожо Хиарън. Всъщност няма какво повече да добавя. — Оправи каишката върху рамото, вдигна Грейъм от скута си и стана.
— Много ви благодаря за закуската.
— Един момент, госпожице Спери — каза декан Хиарън. — Седнете, моля! — Изчака я да се подчини. Подпря брада на преплетените си пръсти и я изгледа изпитателно. — Честно казано, много съм шокиран и разочарован. Рядко съм виждал кандидат за пълна стипендия да я заслужава повече от вас и да се радва по-чистосърдечно, че я е получил. Вие почти излетяхте от кабинета ми. Какво се случи, откакто ви видях последния път?