За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да направя?
— Пречукала е Луис и е откраднала пари на семейството. Тя ни опозори. Затова трябва да си плати, нали?
— Но как ще се отрази това на Чарли?
— Чарли се е оженил за нея. Оженил се е щом тя върнала половината от парите. Не казвам, че е знаел за това, което тя е направила, но е знаел, че е замесена, защото мъжът й е бил помощник на Луис в цялата сделка. Чарли трябва да я прати в гроба. Това трябва да бъде неговото наказание. Лично той да я убие.
— Сега си негов изповедник. Ти разкри греха му, ти ще го накажеш.
Той я гледаше с възхищение.
— Ти си като мен — рече той, безразличен като истукан. — Ние нищо не прощаваме.
Тя сведе очи.
— Трябва да помисля за това — каза дон Корадо. — Трябва да задам няколко въпроса. Като глава на семейството, мой дълг е да не допускам несправедливост.
Двадесет и пета глава
Когато Мейроуз се върна в дома на баща си след почти десет години изгнание, тя положи доста усилия, за да изглежда наистина като злочеста стара мома. Прибра косата си на тила в стегнат кок. Не носеше никакъв грим, но внимателно напудряше лицето си и слагаше сенки под очите с черен молив. Носеше черен шал и черна рокля и се правеше, че не може да го погледне в очите.
Винсънт втренчено я гледаше, спомняйки си жизнената, красива млада жена, която насила беше прогонил от живота си. През годините, в които я нямаше, той непрекъснато мислеше за нея. Представяше си, че живее в апартамент под наем, в какъвто беше живяло неговото семейство, когато като малко момче, застанал пред вентилационната шахта, беше слушал бърборенето на съседското бебе, но никога не бе допускал, че това ще я промени физически. Той зарида, когато я зърна. Протегна ръце, сълзите се стичаха по бузите му, притегли я към себе си. Главата му стигаше до брадичката й. Студените й очи сияеха от удоволствие. Тя се чудеше колко ли време ще трябва да стои в тази дупка преди да си свърши работата. Беше си запазила апартамента на Матсония в Ню Йорк и договорила отсъствието си от работа. Надяваше се, че ще съсипе баща си, ще унищожи Айрин и ще си върне отново Чарли до три месеца — може би два, може би четири.
През следващата седмица тя работи тихо и непрекъснато като послушница в бащината си къща. Той не можеше да й каже да престане, защото смяташе, че жените са за това. И в най-хубавия си ден Винсънт не беше човек, с когото се общува лесно.
Той виждаше дъщеря си как става при изгрев слънце, за да търка пода, да пере чаршафи, да готви ядене, да оправя легла и да лъска мебели (след като старателно всяка сутрин си слагаше от грима „Чарлс Адамс“). И той вярваше, че красивото момиче, което някога беше светъл лъч в живота му, сега е съсипана жена. И тъй като според сицилианските закони не можеше да се кори за случилото се на дъщеря му, от момента, когато й беше простил и напълно оневинил, Винсънт обвиняваше Чарли. По дяволите, Чарли се беше държал, като че ли го бяха насилили да се сгоди с нея. Сега, когато Винсънт трябваше да вижда резултатите от този годеж, да гледа как ден след ден тази толкова жизнена и красива някога жена, се беше превърнала в старица, която той никога нямаше да може да откъсне от себе си, той можеше да мрази Чарли открито: тайно пред хората, явно за себе си, по сицилиански.
Това не беше просто отнемане на красивата му дъщеря, връщайки му в замяна тази безлична повлекана, това беше оскверняване честта на Прици. Той беше Винсънт Прици. Нямаше нищо друго, което един Прици би могъл да цени, да обича така силно и защитава повече от честта. А Чарли я беше погазил, като си свали гащите и се изпика върху единството свято нещо за Винсънт. Докато Чарли беше жив, Винсънт щеше да се задушава в срама си.
Започна да крои планове. От деня, в който Чарли пречука Макси Хелър, Винсънт беше убеден, че нещо не е в ред. Някой беше убил Луис Пало, за да вземе всичките пари. Половината за Макси Хелър! Добре. Половината за Луис! Добре. Чия половина беше донесъл Чарли и къде беше другата? Той трябва да е свил парите. С всеки изминат ден Винсънт си внушаваше това. Какъв бос щеше да бъде той? Когато Винсънт отидеше във Вегас, Чарли щеше да е Босът — бос, който започва, отмъквайки от семейството си триста и шейсет хиляди долара!
Откакто Мейроуз се беше върнала вкъщи, Винсънт не беше излизал вечер. Седеше с дъщеря си във всекидневната, непроменена през всичките двайсет и една години от смъртта на жена му, и тъй като тя почти не приказваше, той започна да говори все повече и повече срещу Чарли, а с мълчанието си дъщеря му насърчаваше омразата му към него.