За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Двамата повлякоха тялото на жената към южния апартамент. Рамото се закачи в пощенския улей и Айрин трябваше да дръпне ръката, за да освободи тялото.
— Трябваше да я убия, Чарли — обясни Айрин. — Гледаше ме право в очите.
— Добре — съгласи се той. — Трябваше да я убиеш.
Излязоха от южния апартамент, като заключиха секрета на вратата. Оставиха нещастната жена просната неприлично върху краката на бодигарда и натикаха Филарджи в асансьора. Чарли натисна бутоните „мазе“ и „бърз ход“ и кабината напусна четиридесет и първия етаж.
— Той остави бебето да падне на земята — възмути се Айрин. — Ами ако беше истинско? Щеше да умре, копеле такова.
— Какво правите? — попита Филарджи. — Какво смятате да правите с мен?
— Слушай — каза Чарли, ще вървиш с нас. Като слезем долу в гаража, ще легнеш на пода отзад в колата. Това е всичко, което трябва да знаеш.
— Вие отвличате ли ме? — попита Филарджи. — Луди ли сте?
— Е, добре. Стигнахме — каза Чарли.
Вратата се отвори и Ал Мелвини стоеше, дъвчейки дъвка.
— Какво направихте? — попита той. — Кафе ли пихте?
Те бързо преведоха Филарджи по късия коридор към гаража, преминавайки въртящата се врата, и го вкараха през отворената задна врата на буика.
— Качи се отпред, Айрин — помоли Чарли.
Той и Водопроводчика натикаха Филарджи на задната седалка, влязоха и затвориха вратата. Филарджи легна на пода. Водопроводчика напои една носна кърпа с хлороформ. Силна, сладникава, противна миризма изпълни колата. Опря кърпата в лицето му. Той леко се съпротивляваше, после Мелвини го покри с едно одеяло.
— Готово, Дом — рече той и колата потегли бавно към изхода на гаража. Дом Баголоне беше шофьор и втори помощник. Както и Водопроводчика, той беше от „посветените“ мъже. Караха на изток през града към моста Куинсбъро. Никой не проговори, докато не стигнаха в Лонг Айлънд Сити. Тогава Чарли попита:
— Какво си приготвил за обяд?
— Мислех си за пилешко cacciatore52 — отговори Мелвини.
— Това е Айрин.
— Приятно ми е да се запозная — каза Водопроводчика.
— И на мене! — добави шофьорът.
Настаниха Филарджи в мазето на къщата в Брентууд. Чарли се обади на баща си в единадесет вечерта.
— По график — докладва той.
— По-добре да дойдеш — рече Поп.
— Кога?
— Утре в десет, в бюрото — Поп затвори.
— Искат аз и Айрин да отидем в Ню Йорк — каза Чарли на Водопроводчика. Той спомена и Айрин, защото според първоначалния план не бяха предвидили, че тъпата курва ще натисне погрешно бутона.
— Какво ще правим с колата? — попита Водопроводчика.
— За какво ти е кола? Ще ходиш ли някъде?
— Ще се върнеш ли?
— Ще се върна довечера.
— Чудесно. Тогава ще имаме кола. Иначе се чувствам безпомощен.
— Чарли, донеси една кутия с домати. Когато сме зареждали къщата, сме забравили доматите.
Чарли им направи внимателно забележка.
— Някои трябва да са откачили — каза той. — Не гответе нищо, докато не се върна. Не искам Филарджи да има каквито и да е оплаквания.
Те се засмяха.
Напуснаха Брентууд в три часа сутринта и потеглиха към града. Чарли закара Айрин в апартамента им на брега. Те се изкъпаха заедно, а след това се любиха. После, докато лежаха прегърнати голи върху чаршафа в стаята с климатична инсталация, Айрин каза:
— Не мога да си избия от главата, че това копеле се дръпна от бебето. Помисли си, ако беше истинско бебе? Можеше да осакатее за цял живот.
— По дяволите, Айрин. Мислиш ли, че го е взел за истинско?
— Какво друго, по дяволите, е можел да помисли?
— Както и да е. На него не са му плащали, за да бъде бодигард на бебе — рече Чарли.
В десет часа Чарли беше в кабинета на баща си в пералнята на хотел „Свети Габионе“.
— Имаме малка неприятност, Чарли — каза Анджело Партана. — Жената, която сте убили в хотела на Филарджи, е съпруга на полицейски капитан.
— О-о, човече! — провикна се Чарли. — Лошо. Какво да се прави, тъпата курва сгреши етажа.
— Те все още не знаят, че сме отвлекли Филарджи. Жената, на която дадохме билетите за театър, се върнала и намерила двамата на купчина един върху друг в стаята си. Бебето в хола — куклата, де — както обикновено помага на вестниците да объркат всичко, затова едва ли някой ще забележи до утре, че Филарджи го няма.
52
Пилешко по ловджийски (ит.) — Бел.ред.