Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Докторе, ще ви помоля да ми отговорите честно на следния въпрос: след като разполагаме с такива сериозни факти като заболяването и смъртта на учения в Бавария, контакта му с Хелмс, заболяването и смъртта на професора четирийсет и осем часа по-късно — точно колкото е установеният инкубационен период — все още ли имате някакви основателни съмнения? Или просто ви се иска да запазите искрица надежда и дори да отречете неизбежната трагедия?
Ръсти се изненада от тона му. Рот не позираше както обикновено, а наистина се интересуваше от отговора. Върна се и седна в плюшеното кресло, наведе се напред и погледна замислено Рот в очите.
— Ще бъда напълно откровен с вас, сър. Все още имам известни съмнения и те не са продиктувани от чувствата ми.
— Бихте ли пояснили?
— Трябва да разберем дали когато се е качил на самолета, професор Хелмс е показал някакви симптоми, нетипични за сърдечен пристъп. Ако е така, положението наистина е безнадеждно. Но ако симптомите му са обясними с инфаркта, имаме сериозно основание да вярваме, че може да не е бил болен или заразен за останалите. Въпреки щателните проучвания не открих нито един вирус, който да предизвиква само класическите симптоми на инфаркт. Този може и да е изключение, разбира се, но все пак не бива да правим прибързани изводи.
Рот го изслуша внимателно.
— Докторе, обадете се пак в самолета. Разпитайте още веднъж старшата стюардеса и всички останали, които са се грижили за професора. Ще се справите ли достатъчно бързо?
— Отивам веднага! — скочи от креслото Ръсти.
Чак след двайсет минути успя да се свърже с пилотската кабина. Сателитните линии на пътниците даваха заето — всички разговаряха с роднините си. Единствената запазена за екипажа линия също бе заета.
Най-после му се обадиха. Ръсти обясни какво иска и изчака да повикат Бренда. Потресена от нелепата смърт на Лиза Ериксън, тя все пак успя да се съсредоточи и да отговори на въпросите му. Не, нямало друг заболял, само счупеният крак на един младеж силно се подул.
Помоли я да опише с най-малките подробности състоянието на Ърнест Хелмс, когато се бе качил на борда. Последва мълчание. Той повтори въпроса и едва тогава тя заговори бавно, борейки се с умората. Ръсти я слушаше с растяща тревога.
— Бренда, професорът се извинил, че кашля силно, така ли?
— Да, каза, че от няколко часа не може да спре да кашля. Беше тежка, спазматична кашлица като при коклюш.
— Ясно. Благодаря ви.
— Докторе, какво означава това?
— По всяка вероятност нищо съществено. Просто исках да установя фактите.
Сандърс затвори телефона със свито сърце. Сама по себе си кашлицата наистина не означаваше нищо, но не можеше да се обясни със сърдечния пристъп. Явно Хелмс бе страдал от нещо друго при качването на самолета във Франкфурт.
Излиза, че през цялото време Рот е бил прав. Всички на борда бяха заразени и Полет 66 трябваше да бъде отписан като огромна заплаха за целия свят.
Киев, Украйна — събота, 23 декември
Руският посредник се яви на уреченото място в уречения час и се представи като Александър. Юри Стеблинко го разпозна веднага. Нищо чудно, че бяха изпратили точно него на срещата. Той бе един от най-способните и опасни агенти на КГБ, действали преди време в Близкия изток.
Поръчката на клиента беше осъществима, но освен много пари изискваше и съдействието на други хора.
Александър му връчи едно куфарче с рубли, чиято равностойност възлизаше на сто хиляди американски долара, и поясни, че ако се наложи, може да му даде още до час-два, когато ще е отворена и друга банка. Към неизбежните разходи спадаха и подкупите. Възложителите бяха в състояние да осигурят всички средства, необходими за изпълнението на задачата.
След срещата Юри се отправи бързо към центъра на града. Трябваше спешно да намери телефон на безопасно място. За собствения му апартамент и дума не можеше да става. Следваше неотклонно принципа си да не използва домашния си телефон и да не споделя с Аня подробностите около своите тайни операции. Така беше по-добре и за двама им. Тя разбираше това и никога не го питаше за работата му.
При мисълта за Аня той се усмихна доволно, което накара една двойка на улицата да го зяпне с любопитство.
Май не съм във форма, щом тъй лесно издавам чувствата си!
Скоро пристигна в офиса на свой приятел — шеф на едва кретаща фирмичка, занимаваща се с износ на какво ли не. Приятелят не се изненада, когато Юри му връчи двайсет хиляди рубли, за да разкара служителите си и да освободи терена за няколко часа. Голяма авиационна сделка, обясни му той. Човекът добре знаеше за предишната работа на Юри в КГБ, затова само намигна, подбра четиримата си съдружници и се изнесе. Как няма да се изнесе? Връчваха му двайсет хиляди рубли суха пара!