Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Настъпи пауза. Разговорът вървеше на пресекулки, изпълнен с намеци, издайнически паузи и скрит
смисъл, сякаш важното беше не толкова в казаното, колкото в недоизказаното.
- Носиш ли някаква отговорност за тези уб ийства? - дръзна да попита Томаш.
Тишина.
- Всички носим отговорност за онова, което се случва около нас.
Нова пауза.
Отговорът съдържаше още по-дълбоки внушения, но Томаш не можеше да се задоволи с това. Щеше
му се да разкъса булото от недомлъвки, които му пречеха да изясни нещата.
- Ти ли беше... онзи, който е прич инил смъртта им?
Филипе въздъхна отново.
- Може би е по-добре да ти разкажа цялата история, от на чалото до края.
- Да, може би така ще е най-добре.
Приятелят му поднесе чашата към устата си и изпи половината от морса, сякаш търсеше сили, за да
започне разказа си.
- Всич ко започ на през 1997 год ина в Япония - каза той, докат о м ислите му се рееха из времето. - Като
консултант на Галп и правителството в областта на енергетиката, бях включен в португалската
делегация на международната конференция за климата в Киото. - Изгледа Томаш. - Предполагам, че си
чувал за тази конференция.
- Да, която приключ и със споразумение за околната среда, нали?
- Точно така. Протоколът от Киото. - Филипе се изкашля. - Онова, коет о реално се случи в Киот о, бе,
че повечето от развитите страни се ангажираха официално до 2012 година да намалят емисиите от
въглероден диоксид до стойности, по-малки от тези през 1990 година. Имаше признаци, че използването
на изкопаеми горива води до глобално затопляне. В Киото беше демонстрирана международна воля да
се овладее положението.
- Слава богу.
- Това си пом ислиха и м ного от учените. - Вд игна ръце и оч и към небето с театрален жест. - Слава
богу, че нещо се пра ви! - Вгледа се в Томаш. - Но част от експертите, участващи в конференцията, си
дадоха сметка, че всъщност става дума за фасада. Въз основа на някои подробности от разговорите меж-
ду делегациите и от начина, по който всяка делегация известяваше за мащабни общи намерения, но
избягваше да се ангажиpa c конкретни мерки, експертите стигнаха до заключението, че когато настъпи
часът на истината, политиците щяха да се отметнат и да отложат разрешаването на проблема,
завещавайки го на своите приемници.
- Защо?
- Заради протоколните лабиринт и, разбира се. Всъщност основната част от съкращенията на ем исиите
въглероден диоксид трябваше да бъдат извършени от индустриализирания свят. Европейският съюз пое
ангажимента да съкрати своите емисии с осем процента, Япония - с шест процента, а Съединените щати,
които по това време са най-големият замърсител, със седем процента.
- Това малко ли е?
- Не, прекрасно е. - Направи пауза, за да подчертае смисъла на следващата фраза. - Ако действително
възнамеряваха да го направят.
- Не възнамеряваха ли?
Филипе поклати глава.
- Не - прошепна. - Има три проб лема. Първо, американците не се осмеляват да застанат срещу
определени интереси. Да намалят емисиите на въглероден диоксид би означавало да засегнат три
индустрии с огромно значение за Америка: нефтодобивната промишленост, автомобилната
промишленост и въгледобива. Белият дом просто няма кураж да застане срещу тези три колоса.
- Разбирам.
- Вторият проблем е тук, в Русия. Глобалното затопляне е катастрофално за много страни, но не и за
Русия. - Махна по посока на планините и тайгата отвъд езерото. - Тук, в Сибир, например, по-умерените
и къси зими са преимущество за селското стопанство. Освен това, ако тундрата се разтопи, ще е по-
лесно и евтино да се добива руски нефт в Арктика. Ледът изтънява и сондажите се улесняват. Но
петролът представлява една трета от износа на Русия, четвъртия по значимост източ ник на вредни
емисии в световен мащаб, поради което няма никакъв интерес от спира нето на затоплянето на планетата.
Точно обратното, само печели от това.
- Добре, но подобна позиция под рива всички усилия да се постигне конт рол над сит уацията.
- Без съмнение - съгласи се Филипе. - Но има и ед ин т рети проблем. В Киот о бяха потвърдени редица
задължения на развитите страни, които реално излъчват по-голямата част от въглеродния диоксид,
причиняващ глобалното затопляне, но бяха подминати развиващите се страни...
- Това м и се струва логич но, нали? - прекъсна го Томаш. - След като индустриализ ираният свят