Седмият печат

КОГАТ О ФЕРИБОТЪТ СЕ ПОЯВИ, ИЗНЕНАДА И ДВАМАТ А, КОИТ О бяха посед нали кротко в ед на юрта кра й езерот о,

пиеха ментов чай и похапваха пирожки. Допиха си чая, платиха и се запътиха към автобуса, където

заприиждаха и останалите пътници. Паркингът се огласи от подвиквания и нареждания, звуците на мо-

тори, клаксони и тръшнати врати, сякаш всички автобуси, ка миони и коли се канеха да потеглят.

Фериботът направи маневра, докато заеме позиция, и вед нага щом се долепи до пристана, отвори

голямата врата и като изгладнял звяр със зейнало гърло всмука подредените пред не го автомобили.

Пространството не беше кой знае колко голя мо: побраха се само два автобуса един до друг и шепа коли

и на пътниците дори им се наложи да избутат един от автобусите по рампата. Цялата тази операция отне

повече време, отколкото самото пътуване, което продължи около петнадесетина минути.

Най-напред минаха покрай ветровития нос Кобиля голова, чиито скали напомняха каменен кон, пиещ

вода от езерото. Бурятката, която стоеше до тях на кърмата с развети черни прави коси, отбеляза с

гордост, че Чингис хан и неговите воини буряти някога са утолявали тук жаждата си.

- Казват дори, че великият завоевател на вселената е погре бан тук - поясни жената.

- Кой?

- Великият завоевател на вселената - Чингис хан.

Минаха покрай малкия залив Кул и хвърлиха котва насред степта, където големият кораб изплю

товара си на колела.

Пристигнаха в Олхон, вълшебния остров.

Автобусът продължи пътя си и прекоси голото бърдо с подрусване - моторът ревеше от ускорението,

ауспухът пуфкаше черен дим от изгорения газ. Туфите трева, скупчени тук-там, стигаха до езерото, но

скоро се появиха предвестници на друг пейзаж. След минути отдясно се заредиха дървета - тайгата

пълзеше по възвишенията и оспорваше на степта контрола над острова, ливадите бяха обърнати към

северния бряг, а иглолистните гори - към ширналото се езеро.

Полъкатушиха между възвишенията на провлака Кадай и се спуснаха към равнината. Автобусът

премина през някакво селце и продължи по западния бряг на острова, който се отваряше в малки заливи

и живописни лагуни. От другата страна на провлака се виждаше континенталната тайга, покатерила се

нагоре по планините. Рейсът наближи някакво селище и чак тогава намали ход.

- Хужир - извести Надежда.

Томаш се съживи.

- Пристигнахме ли?

- Почти.

Автобусът спря на главния площад на Хужир. Преди да замлъкне окончателно, моторът издаде едно

последно хъркане като предсмъртен стон. Пътниците припряно се изсипаха през вратата и бяха

посрещнати от съседи и познати с оживена глъч, сякаш цялото село се беше стекло при пристигането на

автобуса, жадно за новини от цивилизования свят. Всички се скупчиха пред багажника, за да си вземат

покупките от Иркутск, и настана такава суматоха, че Томаш и Надежда трябваше с лак ти да си пробият