Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
път до куфарите.
Вече с багажа в ръце, рускинята отиде до гастронома - магазина за хранителни продукти на площада,
и излезе оттам с мъж на средна възраст.
- Уредих да ни закарат - съобщи. - Но ще трябва да пла тиш десет долара, Том ик.
Мъжът ги отведе до стара ръждясала лада, наподобяваща малък фиат от седемдесетге години, и ги
покани да влязат. Тримата се настаниха в тясното купе и колата потегли към шо сето със странен трясък
откъм мотора, оставяйки след себе си гъст черен дим. Не се наложи да пътуват много - прекосиха
селцето и четири километра след Хужир пристигнаха в селище от юрт и край езерото, където шофьорът
ги остави.
Юртите бяха издигнати до плажа, пръснати като бели гъби по брега на залива Улан Хушин. Крехки
цилиндрични постройки, чиято дървена структура беше покрита със светъл брезент, наподобяващи
палатки, с вход, закрит от нещо като килим с алени геометрични мотиви, и коничен покрив със същото
покривало, напомнящ смътно монголски шлем. Виждаха се хора, които се разхождаха безцелно из
селището, повечето западни туристи, макар че имаше и руснаци, както и местни буряти.
Спряха за момент да се полюбуват на екзотичната хубост на това прекрасно кътче, което бе като
оживяла приказка. Всичко излъчваше спокойствие, миришеше на цъфнал босилек и мощ ни черни
борове, чуваха се гласове и птиче чуруликане, но присъствието на Байкал се налагаше в декора. Нежни
вълни приласкаваха белия пясък из плажа, езерото искреше с пленителен тюркоазеносин цвят, като че се
намираха на азиатските Кариби.
- Как е, Казанова? - попита някой. - Какво те води насам?
Думите бяха изречени на португалски и Томаш си припом ни прякора си от гимназията, когато всички
го смятаха за най-влюбчивия в Кащело Бранко. Обърна се и застана лице в лице с мъжа, който го беше
заговорил.
Беше Филипе.
XVII
СЛЪНЦЕТО БАВНО ПОЛЯГАШЕ ЗАД ПЛАНИНИТЕ отляво, обагряйки всичко в ярко пурпурно. Здрачът в Олхон
постепенно придобиваше студени и непрозрачни сиво-сини нюанси, в които потъваха снежните планини
и тайгата отвъд Малое море - провлака, който отделяше острова от сушата.
Седнали на столове, изнесени на пясъка, двамата португалци съзерцаваха покорните вълни на езерото
с две питиета на масата - слабоалкохолен квас за Томаш, яркочервен море за Филипе. Надежда беше
отишла да се разходи из селището, ос тавяйки ги насаме да споделят спомени от гимназията, съкровени
тайни, които бяха доверявали един на друг като момчета, разкази за пакости и любовни истории, на
които дължеше прякора си Томаш. Но след поредицата от забавни епизоди, думите им внезапно
започнаха да увисват в неудобни паузи, сякаш не намираха какво повече да си кажат. Гостът най-сетне
се реши да подхване темата, която го беше довела тук.
- Как се озова на това място?
Филипе въздъхна.
- Това е дълга история - каза той, сякаш му се ст руваше непосилно да я разкаже. - А ти, Казанова?
Какво правиш ти тук?
- О, тя е дълга и широка - изсмя се Томаш, повтаряйки като ехо отговора.
- Обичам дълги истории, особено когато не са се случили с мен. Разкажи м и твоята история.
Томаш внимателно се вгледа в приятеля си от гимназията. Светлите очи бяха запазили хлапашкото
пакостливо изражение, но бръчките бяха набраздили лицето му и непокорната руса коса сивееше
прошарена. Изглеждаше така, сякаш го бяха поставили в някаква машина на времето - вчера изглеждаше
млад, а днес бе някак овехтял, странно съчетаващ познатия образ и друг, чужд.
- Няма много за разказване, но малкото, което знам, е дос та объркващо - отбеляза Томаш, връщайки се
в реалността. Прокашля се и се съсредоточи над онова, което имаше да казва. Беше настъпил моментът
да се сложат картите на масата. - През 2002 година, почти по едно и също време са били убити двама
учени - един американец в Антарктида и един българин в Плов див. До жертвите бил оставен един и
същи знак - тройна шестица. В бележниците и на двамата било открито твоето име. - Погледна Филипе,
за да види реакцията му след разказаното. Събеседникът му бе като парализиран и усмивката бе изчезна -
ла от лицето му. - По времето, когато са били убити, ти си изчезнал от полезрението на всички. В
бележниците на жертвите фигурира и името на английски учен, който също се е изпарил. Никой нищо