Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
найлонови пликове, пълни с покупки.
Минути по-късно поеха из градската мрежа, докато постепенно напуснаха крайните квартали.
Навлязоха в тайгата по шосето, което вървеше успоредно на планината Приморский х ребет. Преходът
му се стори монотонен и унесен от ленивото поклащане на рейса, Томаш усети как клепачите му
натежават и главата му започва да клюма. Някое и друго подрусване го пробуждаше от време на време,
Томаш се изправяше рязко и правеше опит да се усмихне на спътничката си, но почти веднага се
отпускаше отново, обзет от тежка и неустоима сънливост, докато сънят не го пребори съвсем и дори и
най-силното друсване престана да му пречи.
ВНЕЗАПНОТ О УСЕЩАНЕ, ЧЕ НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО, го извад и от ле таргията. Вдигна глава и още съне н, без да
обръща внимание на болките във врата от неудобната позиция, в която беше заспал, се опита да разбере
какво става.
Автобусът беше спрял. Моторът беше изключен и пътниците тежко се надигаха от местата си,
грабвайки торби и кашони, протягаха се, за да раздвижат схванатите си тела, прихвайки в спонтанен
накъсан смях, както подложеният на мъчения с об лекчение вижда края им. Погледна встрани и видя
Надежда изправена, сякаш се готвеше да слиза.
- Пристигнахме ли?
- Още не, Том ик.
Португалецът се огледа наоколо, без да разбира. Пътниците продължаваха да се подготвят за слизане,
някои бяха наизскочили навън, автобусът беше паркирал окончателно.
- Какво става?
Грузински соленки със сирене (рус.). - Б. пр.
Най-голямото етническо малцинство в Сибир. - Б. пр.
- Намираме се в Сахюрта - каза тя и му махна с ръка да слиза. - Сега ще хванем ferry .
- За бога, и ferry ли ще хващаме? - Отчаяние се изписа по лицет о му. - Това проклето пътуване няма ли
да свърши някога?
Надежда посочи напред. Отвъд зелената морава на парка, където беше спрял автобусът, се виждаше
малък кей и водна шир, блестяща на слънцето, със слънчеви отблясъци, пробяг- ващи игриво по живото
огледало.
- Трябва да преминем оттатък.
Излязоха на улицата и рускинята поведе Томаш по стръмен и неравен път, който ги изведе на скалист
бряг с високи зъбери. Гледката отгоре беше прекрасна: водната повърхност блестеше пред тях, оградена
отляво от скали, тясна ивица земя отпред и тънката черта на хоризонта отдясно, отвъд която се прос-
тираше водната шир.
- Кое е това море? - учуд и се португалецът.
- Това е Байкал.
- Какво?
- Байкал - повтори тя. — Най-голям ото езеро на света. Съдържа около една пета от питейната вода на
планетата.
Томаш впери невярващи очи в кристалносините кротки води, едва-едва полюшвани от леко вълнение.
- Не може да бъде. Една пета от питейната вода на планета та?
- Невероят но, нали? Байкал е по-голям от твоята страна.
- Сериозно?
- Наричат го перлата на Сиб ир, зарад и красотата му. Макар че във факултета е по-извест но като
Сибирската кухня.
- Перла и кухня, каква е връзката? - усмихна се Томаш. - Защо сте му дали това ужасно име?
- Само във факултета го наричаме така - поясни тя. - Всъщност м ного обстойно изучаваме това езеро в
моята специалност заради влиянието му върху целия климат в района. Точно тук се подготвя времето в
Сибир, оттук идва и прозвището му. Факт е, че метеорологичните системи в Азия танцуват в ритъм с
онова, което става в Байкал.
Томаш се полюбува на синьото огледало сред кафеникаво-зелените степи, отразяващо небето и
бухналите бели облаци. Водата беше прозрачна, толкова бистра, че се виждаха рибните пасажи под
повърхността. Томаш наблюдава като хипнотизиран рибите, които се стрелкаха ту в една, ту в друга
посока, всяка за себе си и същевременно всички като едно цяло.
- Каква ч истота - отбеляза той, вд ишвайки свежия въздух, ухаещ на ароматни треви. - Добре че има
такива места в света, незасегнати от замърсяването.
Рускинята се прокашля.
- Не е точно така - поправи го тя. - Има целулозна фабрика в Байкалск, на южния край на езерот о,
която от четири десетилетия изхвърля промишлени отпадъци в тези води.
- Не може да бъде.
- И това не е всичко. Другият фактор е река Селенга, ед на от най-дългите реки в света, която се влива
в езерото от южната му страна, влачейки органични и неорганични отпадъци от мините в Бурятия и
пасбищата на Монголия. Мръсотията е неописуема. А върхът на всичко това е, че са открили петрол в