Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
причинява проблема, след ва той да го разреши.
Приятелят му сви устни.
- Не е точно така - поправи го т ой. - Развиващите се страни станаха най-голем ите производители на
въглероден диоксид.
Томаш се изсмя.
- Намекваш, че страни като Мозамбик са заплаха за климат ич ната стабилност на планетата?
- Мозамбик - не. Но Китай и Инд ия - определено. - Приведе се над стола. - Виж какво: цялата
икономика се свежда до потребление на енергия. - Посочи чашата с оранжевата течност в ръцете на
Томаш. - Например този квас. Квасът е сладко питие, слабо алкохолно, направено от ръж и ечемик. За
обработката на земята и прибирането на реколтата са били нужни трактори и комбайни, които
изразходват гориво. После питието е било дестилирано. За тази цел е била използвана електрическа
енергия, в голямата си част добита от изкопаеми горива. После е трябвало да се изработи бутилката, а за
това е необходима топлината на пещите, в които отново се използват изкопаеми горива. И най-накрая е
трябвало да се превози бутилката с квас до супермаркета, а оттам до юртите, което ста нало възможно
благодарение на още изразходвано гориво. - Почука с показалец по чашата на Томаш. - След като е била
необходима толкова енергия, за да се получи това незначително количество квас, което държиш в ръцете
си, представи си енергията, която е необходима за производството на милиони те стоки и услуги на
потребление, което човечеството ползва всекидневно: хамбургери, чипс, плодове, играчки, дрехи, ко ли...
и какво ли не още!
- Искаш да кажеш, че всяко нещо, всеки прод укт на пот ребление, е резултат от поредица операции, за
които е изразходвана енергия.
- Точ но така. Или с други дум и, пром ишлената дейност и енергията са двете лица на една и съща
монета.
- Ии и ян.
- Едното не м оже да съществува без другот о. - Облегна се на стола, след като изложи идеята си. - Това
означава, че развитието на икономиката изисква енергия, че енергията е в ос новата на икономическия
ръст и никой не желае да прекъсва този процес. Създава се един непрекъснат цикъл: б огатството
събужда желание да се купува, потреблението поражда търсене, търсенето предполага наличието на
повече фабрики и суровина, фабриките и суровините произвеждат повече блага, производството на
благата за потребление поражда икономически ръст, икономическият ръст поражда желание да се
купува, купуването поражда търсене... и така нататък. - Завърнал се в изходната точка, Филипе се
усмихна. - Промишлената дейност и енергията са двете лица на една и съща монета.
- Разбрах. Но какво об що има това с Китай и Инд ия?
- Неразривната връзка между енергия и пром ишлен ръст е нещо, което нит о европейците, нито
американците разбират достатъчно ясно. Свикнали сме с изобилието и дори не виждаме, че двете неща
са всъщност едно и също. Приемаме всичко като въздуха, който дишаме, като че ни принадлежи по
рождение. Но населението на по-бедните страни прекрасно осъзнава зна чението, което има енергията, за
да върви животът напред. Всичко им липсва, и най-вече енергия, поради което и отдават такава важност.
Знаят, че им е нужно електричество, за да има светлина в класната стая или да задействат водна помпа,
за да извадят питейна вода; знаят, че е нужно гориво, за да върви тракторът и да изоре нивите, от които
идва хлябът им, или за автобуса, с който отиват до града, за да продадат продуктите си на пазара. По-
бедните страни имат далеч по-ясна представа за зна чимостта на енергията по отношение на
икономическия ръст.
- Е, и?
Филипе прокара ръка по светлите си къдрици.
- Въпросът е там, че Китай и Инд ия са решили да прехвърлят бариерите пред своето развит ие. -
Посочи назад, на юг. - Да видим какво е положението при нашите съседи, китайците. Десетилетия наред
Китай на Мао Дзедун подхранваше огромно пренебрежение към автомобилната промишленост, смятай-
ки я за символ на деградиралата буржоазия. Всички се прид вижваха на велосипеди и бедността беше
всеобща. Но когато Мао си отиде, нещата се промениха. Новото китайско ръко водство разбра
необходимостта от икономически ръст и стра ната започна да цени онова, което преди подценяваше. За
първи път през 2002 година китайците произведоха и продаваха автомобили, и то при такъв
потребителски ентусиазъм, че, Дженерал Мотърс― планира да пренасочи към китайския пазар ед на пета