Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Неприятно й бе, че сериозно обмисля дали да не го направи.
- Не обмислям сериозно дали да го направя - заяви на глас, - но ако беше така, щях да имам цял куп условия.
- Като например?
- Ще става дума само за секс - никакви сладникави обръщения, никакво споделяне на съкровени тайни. - Никакво... - Мег сбърча нос само при мисълта за това - приятелство.
- Но между нас вече съществува нещо подобно на приятелство.
- Единствено в извратения ти ум, защото не можеш да понесеш мисълта, че не си приятел с всички на планетата.
- Не виждам нищо лошо в това.
- Невъзможно е, ето какво му е лошото. Ако отидем по-далеч, не можеш да кажеш на никого за нас. Говоря сериозно. Уайнет е клюкарската столица на света, а аз и така си имам предостатъчно неприятности. Ще трябва да се крием. Пред останалите ще продължиш да се преструваш, че ме мразиш.
Очите му се присвиха.
- Няма да ми е трудно.
- И дори не си помисляй да ме използваш, за да се отървеш от Съни Скипджак.
- Това подлежи на обсъждане. Тази жена ме плаши до смърт.
- Изобщо не те плаши. Просто не искаш да се занимаваш с нея.
- Нещо друго?
- Да. Ще се наложи първо да говоря с Луси.
Това го хвана неподготвен.
- И защо ти е да го правиш?
- Въпрос, който за пореден път доказва колко малко ме познаваш.
Той бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и й го подхвърли.
- Давай.
Тя му го метна обратно.
- Ще използвам собствения си телефон.
Той прибра апарата в джоба си и зачака.
- Не сега. - Започваше да се чувства по-изцедена, откожото й се искаше.
- Сега - настоя той. - Току-що ми каза, че това е едно от предварителните условия.
Би трябвало да му каже да си върви, ала твърде силно го желаеше, а и очевидно, когато ставаше дума за мъже, бе обречена да взема лоши решения, което бе причината приятелките й да са толкова важни за нея. Хвърли му гаден поглед (жалък опит да запази самоуважението си) и отиде в кухнята, затръшвайки вратата след себе си. Докато вадеше телефона, си каза, че ако Луси не й вдигне, ще го сметне за знак.
Само че Луси вдигна.
- Мег? Какво има?
Мег се отпусна на линолеума и облегна гръб във вратата на хладилника.
- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Вдигна късче зърнена закуска, което беше изпуснала тази сутрин - или пък миналата седмица - и го смачка между пръстите си.—Е, как си?
- Едни часът сутринта е. Как мислиш, че съм?
- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.
Веднага съжали за проявената раздразнителност, когато чу Луси да въздъхва.
- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.
- О, нещо определено не е наред. - Нямаше лесен начин да й го съобщи. - Какво ще кажеш, ако... - Мег притисна колене в гърдите си и си пое дълбоко дъх. - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?
Последва дълго мълчание.
- Да се пробваш? В смисъл...
-Да.
-СТед?
- Бившия ти годеник.
- Знам кой е. Двамата с Тед сте... двойка?
- Не! - Мег отпусна колене на пода. - Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...
- Не! Не, радвам се, че се обади. - Луси наистина звучеше развълнувана. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.
- Не съм много сигурна, но... - Тя отново вдигна колене. - Наистина ли? Няма да имаш нищо против?
- Шегуваш ли се? - Луси прозвуча почти възторжено. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!
- Не е нужно да си чак толкова съкрушена.
Вратата се отвори и Мег побърза да свали колене, когато Тед прекрачи лениво прага.
- Поздрави Луси от мен.
- Не съм ти говорител - сопна се тя.
- Той там ли е? - попита Луси.
- Да - отвърна Мег.
- Поздрави го от мен. - Гласът на Луси изтъня, пълен с чувство за вина. - И му кажи, че съжалявам.
Мег закри слушалката с ръка и вдигна очи към него.
- Каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.
- Чух те - обади се Луси в слушалката. - А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.
Тед се подпря на най-горния шкаф и я изгледа с превъзходство.
- Лъжкиня.
Мег му отправи свиреп поглед.
- Махни се. Действаш ми на нервите.
Луси си пое рязко дъх.
- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?