Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Беше сбъркала.
- Забрави си подаръка от партито - каза Тед.
Изобщо не й хареса опияняващото вълнение, което почувства, когато го видя да стои в задната част на светилището с дървена хилка с топче, украсена с цветовете на американското знаме.
- Шелби беше приготвила и кошница с патриотични йо-йо, но реших, че ще предпочетеш хилката. Или пък съм се оставил да бъда заблуден от собствените си идеи за онова, от което се нуждаеш. - Той плесна с хилката по ръката си.
Въпреки че тениската покриваше хълбоците й, отдолу Мег носеше само прашка с цвят на слонова кост. Имаше нужда от повече дрехи. Като метална ризница и колан на целомъдрието. Тед накара топчето да подскочи няколко пъти върху хижата, след което се приближи с ленива крачка, а очите му се плъзнаха по нея.
- Благодаря ти, че ми помогна със Съни, макар че можех да мина и без коментарите ти.
Мег изгледа първа хилката, а после него.
- Сам си го изпроси. Не трябваше да ме целуваш.
Челото му се сбърчи от престорено възмущение.
- За какво говориш? Ти си тази, която ме целуна.
- Не съм. Ти направо ми се нахвърли.
- Мечтай си. - Той плесна хилката още по-силно от преди. Мег наклони глава на една страна. - Ако счупиш някой прозорец с това нещо, ще те натопя на хазаина.
Той улови топчето и загледан в онова, което можеше да види от дупето й, прокара палец по извивката на хилката.
- Току-що ми дойде най-странната идея. - Вентилаторът на тавана разрошваше косата му, докато той за пореден път плесна дланта си с хилката. - Бих я споделил с теб, но ти само ще се ядосаш.
Въздухът между тях беше натежал от сексуално напрежение, експлозивно като фойерверките малко по-рано. Независимо кой бе започнал целувката, нещо между тях се беше променило необратимо и двамата го знаеха.
Дотук беше с игричките. Въпреки че нищо не й бе по-противно от това, да се превърне в поредното сексуално завоевание на Тед Бодин, идеята да го превърне в едно от своите сексуални завоевания си струваше да бъде обмислена.
- Би могъл да имаш всяка жена в града. Вероятно и в целия щат. Остави ме на мира.
- Защо?
- Защо ли? Защото, откакто съм дошла тук, се държиш отвратително с мен.
- Не е вярно. На вечерята преди сватбата се държах прекрасно. Започнах да ставам гаден едва след като Луси избяга.
- Което не беше по моя вина. Признай го.
- Не исках да го призная. Тогава може би щеше да се наложи да потърся вината у себе си, а на кого му е притрябвало това?
- На теб. Макар че, ако трябва да съм справедлива, Луси трябваше да го направи, преди нещата да са стигнали толкова далеч.
Тед удари топчето още няколко пъти.
- Какво друго имаш в списъка си с оплаквания?
- Принуди ме да работя за Бърди Китъл.
Той пусна хижата върху кафявия стол, сякаш изкушението да я използва започваше да става прекадено силно, за да му устои.
- Което те спаси от задържане в ареста.
- И се погрижи да ми плащат по-малко, отколкото на останалите камериерки.
Той се престори, че не разбира.
- Не си спомням подобно нещо.
Мег продължи да изрежда понесените несправедливости една по една:
- Онзи ден в хотела, когато чистех... Стоеше на прага и гледаше как едва не се убих, мъчейки се да обърна онзи матрак.
Той се ухили.
- Не мога да отрека, че беше забавно.
- А после, след като ти влачих чантата цели осемнайсет дупки, ми даде един-единствен долар.
Не трябваше да го споменава, защото очевидно още не му беше минало.
- Ти ми коства три дупки. И не си мисли, че не съм забелязал, че всичките ми нови чорапчета липсват.
- Ти беше годеник на най-добрата ми приятелка! И ако това не е достатъчно, не забравяй, че на практика те мразя.
Златистокафявите му очи я пронизаха.
- Освен това на практика ме харесваш. Вината не е твоя. То просто се случи.
- Ще се постарая да се отслучи.
Гласът му заприлича на струйка дим.
- И защо ти е да го правиш, когато и двамата сме повече от готови да предприемем следващата стъпка? Нещо, което искрено ти препоръчвам да направим голи?
Мег преглътна.
- Сигурна съм, че ти се иска, но може би не съм готова.
Престорената срамежливост не й се удаваше особено и той
като че ли се почувства неудобно заради това, че изобщо беше опитала. Тя вдигна ръце.
- Е, добре, признавам, че съм любопитна. Голяма работа. И двамата знаем докъде ще доведе това. Само още повече ще влоши нещата.
Той се усмихна.
- Или пък ще се позабавляваме страхотно.