Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Да, може би дори не е говорил,
а само като нерез — от онези,
германските, — със жълъди охранен,
е грухнал: „Хо“ и скочил! Без да срещне
съпротивление, освен от туй,
което той е търсил и което
тя трябваше да пази! О, да знаех
кои са женските съставки в мене!
Защото няма ни един порок
у нас, мъжете, който да не иде
от тях, от тях! Лъжливостта — безспорно;
ласкателството — също, похотта —
от тях и тя; преструвките — от тях;
мъстителност, амбиции, надменност
от всички видове — пак техни, техни;
клеветничество, алчност, променливост,
да, всичките пороци, за които
е чувал пъкълът, са ни от тях,
отчасти — не, а казал бих — изцяло,
защото и в пороците си те са
така непостоянни, че менят
един, минута траял, с друг, за който
и този срок е дълъг! Срещу тях
ще пиша, ще говоря, ще проклинам,
но най-добре небето да помоля
да изпълнява всяка тяхна воля —
по-страшно наказание и адът
не може им измисли!
Излиза.
Трето действие
Първа сцена
Британия.
Влизат — от една страна — Цимбелин, Кралицата, Клотен и Велможи; а от друга — Гай Луций, придружен от Свита.
ЦИМБЕЛИН
Какво от нас желае Август Цезар?
ГАЙ ЛУЦИЙ
Когато Юлий Цезар — чийто образ
във спомените хорски още жив е
и вечно ще остане прясна тема
за хорските езици и уши —
надви държавата ви, твоят чичо
Касибелан, когото той прослави
със своите похвали не по-малко,
отколкото го славеха делата,
извършени от него, обеща —
от свое име и от туй на свойте
наследници — да внася ежегодно
три хиляди монети — златен данък
във римската хазна, — които ти
не плащаш напоследък.
КРАЛИЦАТА
И които —
да сме наясно — няма да ви плаща
и в бъдеще!
КЛОТЕН
Всеки цезар не е Юлий! Британия е свят за себе си и ние няма да плащаме за правото да носим собствените си носове!
КРАЛИЦАТА
Тоз сгоден случай, който им помогна
да ни наложат данъка си, днеска
на нас възможност дава да го тръснем
от своя гръб. Спомнете си, кралю,
за свойте короновани предци
и за естествената непристъпност
на острова ни, тоз Нептунов парк,
отвсякъде надеждно ограден
с отвесни брегове, въртопи пенни
и пясъци, готови да засмучат
неканените кораби до връх
най-връхната им мачта! Да, на Цезар
удаде се отчасти да превземе
страната ни, но не оттук той писа,
че бил „дошъл, видял и победил“67 —
за първи път посрамен, от брега ни
той бе отхвърлен, два пъти надвит,
и съдовете му, неупражнени
във нашите моря, върху вълните
се носеха като черупки яйчни
и също толкоз крехки, се трошеха
в скалите ни; което тъй възрадва
великия Касибелан, че той,
усетил се — о, блуднице Фортуно! —
на път да смачка силата на Рим,
с ликуващи огньове освети
града на Лъд68 и с боен дух изпълни
британските сърца.
КЛОТЕН
Ясно, няма да плащаме вече никакви данъци! Кралството ни е по-силно, отколкото беше тогава, а цезаровци като оня — казахме — вече няма! Някой може да има гърбав нос, но дълга ръка като неговата — едва ли!
ЦИМБЕЛИН
Спокойно, сине. Нека да говори
кралицата!
КЛОТЕН
Имаме мнозина с хватката на Касибелан! Не казвам, че съм от тях, но и аз имам ръка. Какъв данък? Отде накъде данък? Ако техният цезар може да ни закрие слънцето с плаща си и да мушне в джоба си месечината, ще му плащаме данък за светлина; ако не — никакъв данък, можете да си го запишете!
ЦИМБЕЛИН
Ти знаеш, че насила Рим изтръгна
от нас таз дан и че преди това
британците живееха свободни.
67
„… дошъл, видял, победил…“ — „Veni, vidi, vici“ — „Дойдох, видях, победих“ — е лаконичното съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г.пр.н.е.) известил на римския Сенат за своята победа при Зела в Мала Азия.
68
„… града на Лъд…“ — става дума за Лондон.