Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
се включва в повестта ми и щом кажа:
„Свалих го и му стъпих на врата!“,
о, Юпитере, в миг кръвта му лумва
по бузите и целият във пот,
той опва млади мишци и превръща
във действие разказваното!… Кадвал
(наречен от баща си Арвираг) —
по-малкият от двамата, — тъй също
вживява се във сцената и даже
от брата си по-ярко я тълкува
по своему…
Звук на рог.
Ха, вдигнаха го май!
О, Цимбелине, небесата знаят,
че ти несправедливо ме прокуди.
Открадвайки децата ти — едното
на три годинки, другото на две, —
лиших те от наследници, тъй както
ти мен лиши от моите земи.
Ти с обич ги отгледа, Еврифило,
те мислеха, че ти си тяхна майка
и гроба ти окичват всеки ден;
а мен, Беларий (с ново име Морган),
те смятат свой баща… Ловът започна!
Излиза.
Четвърта сцена
Уелс.
Влизат Пизанио и Имогена.
ИМОГЕНА
Когато вързахме конете там,
ти каза ми, че мястото е близо.
И майка ми не е копняла тъй
за пръв път да ме види, както аз
жадувам за лика му! О, човече,
Пизанио, кажи ми: где е Постум?
Какво така изцъкля твоя поглед?
Защо въздишка издълбоко кърти
гърдите ти? И на картина само
лицето ти говорило би ясно
за вътрешно смущение. О, Боже,
снеми от него тази страшна маска,
преди да полудея! Какво има?
Защо ми даваш този лист, сам ти
треперещ като лист и смръщил поглед
Ако вестта е пролетна, засмей се,
и няма нужда да променяш израз,
ако е зимна… Почеркът на Постум!
Италийо, пропита от отрови,
знам, ти си го подмамила в беда!
Човече, казвай! Може би речта ти
ще притъпи върха на вест, която
за мен ще е убийствена при прочит!
ПИЗАНИО
Сама го прочетете и кажете
не съм ли най-злочестият човек
на този свят!
ИМОГЕНА (чете)
„Твоята господарка, Пизанио, е мърсувала в леглото ми — разполагам с улики за туй, които карат сърцето ми да се облива в кръв. Не става дума за голи предположения, а за доказателства, силни като мъката ми и сигурни като моята мъст. Последната възлагам на тебе, Пизанио, ако твоята вярност не се е пропукала при рухването на нейната. Умъртви я със собствените си ръце! Ще имаш възможност да го извършиш в Милфорд — моето писмо ще я привлече там. Ако се уплашиш и не ми дадеш доказателства, че си изпълнил заповедта ми, това ще значи, че й сводничиш в безчестието и че си вероломен спрямо мене наравно с нея!“
ПИЗАНИО
Защо да вадя меч, когато туй
писмо само закла я? Острието
на клеветата реже по-добре
от всеки меч, езичето й жили
по-сигурно от всички смъртоносни
змии на Нил, дъхът й с бързината
на вятъра очерня всяко кътче
на земното кълбо: крале, кралици,
сановници, матрони, деви, всички;
и в тайните на гроба лази тази
ехидна — клеветата!… Е, госпожо?
ИМОГЕНА
На брачното легло невярна — аз?
Какво е изневяра? Да изчакваш,
един след друг, звъна на часовете
в това легло, тревожена от мисли
по своя мъж? И ако те обори
за миг сънят, със плач да се събуждаш,
защото си го зърнала в опасност?
Това ли значи „да изневеряваш
на брачното легло“, това ли значи?
ПИЗАНИО
О, бедната!
ИМОГЕНА
Изневерила — аз?
Свидетел да ми бъде съвестта му!
Ти, Якимо, когато обвини го
в разпуснатост, видя ми се негодник —
сега разбирам, че не си ме лъгал:
стърчиопашка някоя от Рим,
чиято красота й е в боята,
го е подмамила! Пък аз за него
съм дреха старомодна и понеже
съм скъпа за килера, той решил е
да ме разпори! Хайде! На парчета!
О, мъжки клетви — примки за жените!
След този свой завой, съпруже мой,
ще буди всяка мъжка миловидност